Свят на смъртта II
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта II». Краткое содержание книги:
Вечеряха сито и по здрач другите си легнаха и бързо заспаха. Джейсън, уморен от пътуването и натежал от храната, се насили да остане буден, като се опитваше да улови всеки сигнал за опасност и вътре в лагера, и отвън. Когато съвсем му се доспа, взе да крачи наоколо, додето студът не го прогони обратно до все още топлото котле. Над него звездите бавно се движеха и когато една по-ярка достигна зенита, прецени, че е вече полунощ или малко по-късно. Разтърси Мика и го събуди.
— Сега е твой ред. Дръж си очите и ушите отворени и не забравяй да го наглеждаш тоя — посочи той към притихналия Снарби. — Ако има нещо съмнително, събуди ме веднага.
Сънят дойде моментално и Джейсън почти не мръдна, додето първите лъчи на зората не докоснаха небето. Виждаха се само най-ярките звезди, а от тревата наоколо се вдигаше мъгла. До себе си зърна сгушените тела на двама спящи; по-далечният се размърда в съня си и Джейсън разбра, че това е Мика.
Измъкна се изпод кожите, които му служеха за завивка, и разтърси раменете на касилеца.
— Как можа да заспиш! — избухна той. — Нали трябваше да си на пост!
Мика отвори очи и примигна с величествена самонадеяност.
— Бях на пост, но призори Снарби се събуди и предложи да ме смени. Не можех да му откажа.
— Какво не си могъл? След всичко, което ти казах…
— Точно заради това. Не мога да обявя невинен човек за виновен и да бъда твой съучастник в несправедливостта. Ето защо го оставих на пост.
— Оставил си го на пост! — Джейсън едва не се задуши от гняв. — Тогава къде е той? Да го виждаш на пост?
Мика огледа внимателно лагера и се увери, че освен тях двамата и пробуждащата се Иджале нямаше никой друг.
— Май си е тръгнал. Той доказа, че не е достоен за доверие, и в бъдеще няма да го оставяме на пост.
Джейсън се засили за ритник, после се сети, че няма време за подобни удоволствия, и хукна към паромобила. Като никога механичната запалка задейства от първия път и Джейсън запали котела. Той избуча весело, но едно почукване по индикатора показа, че горивото е на свършване. В стомната трябваше да има още — колкото да ги отведе на безопасно място, преди да ги е сполетяла бедата, замислена от Снарби… Ала стомната беше изчезнала.
— Това е то — горчиво изрече Джейсън, след като претърси нервно карото и цялата околност. „Силната вода“ бе потънала вдън земя заедно със Снарби, който въпреки страха си от парната машина очевидно бе научил достатъчно от наблюденията си и знаеше, че тя не може да помръдне без ценната течност.
Първоначалният гняв на Джейсън бе заместен от чувство на празнота и потиснатост. Имаше достатъчно опит с Мика, за да е наясно, че не може да му поверява нищо важно, още по-малко, когато ставаше дума за етика. Видя го, че гризе парче студено печено, и се възхити на невъзмутимото му спокойствие.
— Не се ли тревожиш, че отново обрече всички ни на робство? — попита го Джейсън.
— Направих онова, което беше правилно. Нямах друг избор. Трябва да живеем като морални същества, иначе ще паднем до нивото на животните.
— А когато живееш с хора, които се държат като животни, как ще оцелееш?
— Ти си избрал да живееш като тях, Джейсън — заяви той високопарно. — Гърчиш се от страх, но въпреки това си неспособен да избегнеш съдбата си. А аз живея като човек с убеждения, който знае кое е правилно и кое не и не позволява съзнанието му да бъде замъглено от дребнавите нужди на всекидневието. Когато живее по този начин, човек може да умре щастлив.
— Тогава умри щастлив! — изръмжа Джейсън и посегна към сабята си, но веднага се отказа и добави мрачно: — Зле ми става, като си помисля, че съм се опитвал да ти обяснявам някои неща за реалния начин на живот тук, при положение че ти изобщо не проумяваш реалността, нито ще я проумееш, докато си жив. Ти се опираш на собствените си схващания и те са твоята реалност, за теб те са по-здрави от земята, по която стъпваш.
— По изключение сме на едно мнение, Джейсън. Опитах се да ти отворя очите за истинската светлина, но ти се извръщаш и не желаеш да я видиш. Пренебрегваш Извечния Закон за сметка на моментните потребности и заради това си прокълнат.
Манометърът на котела изсъска и изскочи, но нивото на горивото беше на абсолютната нула.
— Закусвай по-бързо, Иджале — каза Джейсън. — Няма какво повече да стоиш до тая машина. Горивото свърши и тя е безполезна.
— Ще приготвя вързоп с най-нужното и ще избягаме пеша.
— Не, и дума не може да става. Снарби познава тази околност и е наясно, че призори ще открием бягството му. Каквато и беда да ни готви, тя вече е на път и пеша няма да можем да избягаме. Затова по-добре да си спестим силите. Ала за нищо на света няма да вземат моя ръчно изработени свръхмощен паромобил! — прибави той с неочаквана възбуда, като грабна арбалета. — Отдръпнете се назад и двамата. Те ще ме заробят заради моите умения, но няма да получат безплатни образци в притурка. Ако желаят да притежават такова возило, ще трябва да си платят за него!