Свят на смъртта II
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта II». Краткое содержание книги:
„Какво друго бих могъл да очаквам — каза си. — Ако има два начина да се направи нещо, сигурно е, че тези хора ще изберат по-лошия.“
Последният скрипец, голям колкото колело на каруца, беше прикрепен към дървен вал, който се въртеше с доста внушителна скорост, освен ако един от ремъците не се изплъзнеше, а това се случваше на монотонно равни интервали. Случи се и докато Джейсън наблюдаваше, при което валът моментално забави въртенето си и се видя, че по цялата му дължина са монтирани железни пръстени с у-образни парчета желязо върху тях. Те бяха почти скрити от омотаната около вала жица. Цялата конструкция напомняше илюстрация от датиращото от бронзовата епоха издание „Първи стъпки в електричеството“.
— Не тръпне ли душата ти от страхопочитание и възхита пред тези чудеса? — попита Хертуг, като забеляза увисналата челюст и ококорените очи на Джейсън.
— Че тръпне, тръпне — отвърна Джейсън. — Но само от болка пред тази техническа недоумица.
— Богохулник! — изпищя Хертуг. — Убийте го!
— Почакай малко! — възкликна Джейсън, като хвана здраво ръцете на пазачите си й се постара да се скрие зад телата им от злокобните кинжали. — Ти ме разбра погрешно. Генераторът ви е направо мечта, седмото чудо на света. Макар че всъщност чудото е самото добиване на електричество. Гигантско откритие, изпреварило с години времето си. Мога обаче да предложа някои видоизменения, чрез които ще се произвежда повече електричество при по-малко работа. Сигурно сте наясно, че в проводника се генерира електрически ток, когато през него се прекара магнитно поле.
— Нямам намерение да обсъждам теологични въпроси с неверник — студено заяви Хертуг.
— Независимо дали ще го наречеш теология или наука, отговорите ще са все същите. — Джейсън напрегна добре тренираните си на Пиръс мускули и двамата старци изквичаха и пуснаха кинжалите на пода. Останалите скиуло не показаха никакво желание да отвърнат на атаката. — Но дали сте се замисляли някога, че можете да получавате електрически ток също тъй лесно, ако движите проводника през магнитното поле, вместо обратното? По този начин можете да получите същия поток електричество само при една десета от работата.
— Винаги сме го правили така и щом за дедите ни е било достатъчно добро…
— Знам, знам, не е нужно да довършваш цитата. Струва ми се, че вече съм го чувал на тази планета. — Въоръжените скиуло отново започнаха да стягат с извадени кинжали обръча си около него. — Решавай дали искаш да бъда убит или не, Хертуг. И го кажи на твоите момчета.
— Няма да го убивате — нареди Хертуг след миг на размисъл. — Може и да е истина това, което говори. Тогава ще ни помогне при работата със свещените машини.
След като непосредствената заплаха беше отмахната за момента, Джейсън се зае да разгледа голямата тромава конструкция, която изпълваше дъното на помещението, но този път се постара да овладее реакциите си на ужас.
— Предполагам, че телеграфът е вашето свещено чудо.
— Точно така — потвърди Хертуг с дълбока почтителност.
Джейсън потрепери.
От тавана се спускаха медни жици и завършваха в електромагнит с несръчно направена намотка, разположен в близост до плоския железен вал на едно махало. Когато през електромагнита преминаваше ток, той привличаше вала, а щом токът се изключеше, махалото се връщаше поради тежестта си в приблизително вертикално положение. Към долната част на тежестта бе прикрепен остър метален писец, който на свой ред опираше във восъчното покритие на дълга медна планка. Планката беше набраздена с жлебове, тъй че се движеше под прав ъгъл спрямо движението на махалото, теглена напред от дървен решетъчен механизъм, който пък се задвижваше от тежести.
Докато Джейсън го наблюдаваше, той се раздвижи и започна да трака. Електромагнитът забръмча, махалото се разклати, писецът задълба във восъка, дървената решетка заскърца и кордата, промушена през една дупка в медната планка, я задърпа напред. Един скиуло се приготви да постави нова медна планка, щом първата свърши.
По-настрани се разчитаха запълнените със съобщения планки, като върху тях се изливаше червена течност. По дължината им се появяваше криволичеща червена линия. Оттам планките се занасяха до една маса, където кодираната информация се преписваше на каменни плочки. Общо взето, това беше един безкрайно муден и тромав процес на предаване на информация. Джейсън потърка длани.