Свят на смъртта II

— Ти използва свещена дума. Кой ти я каза? Отговаряй бързо или ще бъдеш убит.

— Нали това ти разправям, че зная всичко. Мога да построя каро, а ако ми дадете малко време, ще усъвършенствам и електротехническите ви постижения, които не ще да са на много високо ниво, като съдя по видяното на тази планета.

— Знаеш ли какво се крие зад забранения портал? — попита Хертуг и посочи към една висока зарезена1 и охранявана врата в отсрещния край на залата. — Няма начин да си виждал онова, което е вътре, но ако ми кажеш какво е, ще се уверя, че наистина си вълшебник, за какъвто се представяш.

— Имам чувството, че вече съм минавал през нещо подобно — въздъхна Джейсън. — Е, добре, ето какво. Вие тук произвеждате електричество, може би по химичен път, макар да се съмнявам, че по този начин добивате достатъчно мощност; значи притежавате някакъв вид генератор. Състои се от голям магнит, парче специално желязо, което може да привлича друго желязо. Около него плътно сте омотали жица и получавате електричество. Провеждате го през медна жица до уредите, с които разполагате, а те едва ли са много. Казвате, че пренасяте говор през страната. Обзалагам се, че изобщо не говорите, а изпращате пиукане. Прав ли съм? — Шумът от пристъпващи на място крака и възбуденото жужене на приглушени гласове му показа, че е налучкал нещата приблизително точно. — Мога да ви предложа една идея. Смятам да изобретя телефона. Не ви ли се ще вместо неясни пиукания наистина да говорите от различни краища на страната? Ще приказвате в една фунийка, а гласът ви ще достига до другия край на жицата.

В малките свински очички на Хертуг светна алчно пламъче.

— Говори се, че едно време това било възможно, но нашите опити да го постигнем не успяха. Ти можеш ли да направиш такова нещо?

— Мога. Но по-напред трябва да се споразумеем. А преди да ти дам каквито и да е обещания, искам да видя оборудването.

Раздадоха се възражения против това посегателство върху тайната, но най-накрая алчността взе връх над табуто и вратата на светая светих се отвори пред Джейсън — от двете му страни зорко го пазеха двамина скиуло с извадени кинжали, най-малко седемдесетгодишни. Хертуг вървеше напред, следван от Джейсън и охраната му, а отзад крачеха останалите скиуло. Те всички направиха поклон и избърбориха под носа си молитва, когато пристъпиха свещения праг, а Джейсън едва се сдържа да не прихне презрително.

На отсрещната стена на обширното помещение бе монтиран въртящ се вал — явно задвижван отвън от роби, — той на свой ред привеждаше в движение доста жалки на вид ремъци и скрипци, те пък водеха към примитивна и грозна машина, която тропаше, скърцаше и тресеше пода под краката им. Отначало тя озадачи Джейсън, додето той не прегледа компонентите й и не се досети какво представлява.