Свят на смъртта II
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта II». Краткое содержание книги:
Снарби кимна, без да обели дума.
— Чудесно. От теб се иска само да седиш тук и да гледаш тоя малък зелен диск, виждаш ли го? Ако изскочи, преди да съм се върнал, завърти тая ръчка насам. Запомни ли? Така предпазният вентил няма да гръмне й да събуди всичко живо, а освен това ще ни остане пара да потеглим.
Джейсън мина пред все още безмълвния часовой и се отправи назад към рафинерията. Вместо с тояга или с кинжал, бе въоръжен със сабя от закалена стомана, която бе успял да изработи под носа на пазачите. Те преглеждаха всичко, което изнасяше от обекта, тъй като работеше и вечер в стаята си, но не обръщаха внимание на изработеното от него, защото беше недостъпно за мозъците им. Освен сабята носеше със себе си и торбичка с примитивни бомбички, познати още в древността. Бе напълнил малки чирепчета с най-възпламеняемата от всички фракции на петрола и ги бе увил в парцалчета, напоени със същата течност. От вонята му се завиваше свят, но се надяваше те да си изкупят усилията в нужния момент. Ала само се надяваше, защото не ги беше изпробвал. Когато се наложеше, щеше да запали външната им обвивка и да ги хвърли. Глината се разбиваше при удара и фитилът запалваше съдържанието. На теория.
Влизането в охраняваната зона се оказа също тъй лесно като излизането и Джейсън усети, че го бодва разочарование. Подсъзнателно му се бе искало да се появи някаква пречка, за да се оттегли с чиста съвест и да избяга сам. В подсъзнанието си очевидно не копнееше да спаси момичето и собствения си върл враг, при това с цената на кожата си. Но вече бе в сградата, където бе жилището му, и надзърташе иззад ъгъла, за да види дали пред вратата не е застанал пазач. Имаше часовой и изглежда, дремеше, но внезапно трепна и се събуди. Не беше чул нищо, а сбърчи подозрително нос, усетил острата миризма на бомбичките, и преди Джейсън да успее да се скрие зад ъгъла, го забеляза.
— Кой е там? — извика пазачът и се затича към него.
Нямаше как да се измъкне безшумно от тая ситуация, затова скочи с ответен вик, насочил сабята напред. Пазачът я погледна смаяно, очевидно за пръв път зърваше подобно оръжие, и в следващия миг острието се заби в гърлото му. Издъхна с гъргорещ стон, който събуди спящите в сградата и някъде отвътре се чуха гласове. Джейсън прескочи трупа и заотваря многобройните резета и ключалки по вратата. Някъде далеч вече се чуваше тропот от тичащи крака, когато я отвори и нахълта в стаята.
— Излизайте бързо, бягаме! — извика той и бутна замаяната Иджале към вратата. С огромно удоволствие изрита и Мика навън, където той се сблъска с Едипон, размахал тояга. Джейсън се втурна помежду им, удари Едипон зад ухото с дръжката на сабята и рязко дръпна Мика, за да го изправи на крака.
— Бягайте бързо на площадката за ремонт на двигателите — нареди той на все още недоумяващите си спътници. — Там имам готово каро, с което ще избягаме.
Най-сетне двамата побегнаха тромаво. Зад гърба им се чуха викове и се зададе тичаща група от въоръжени д’зертано. Джейсън взе лампата в коридора и поднесе пламъка към една от своите бомбички. Обвивката й пламна и той я запрати назад към преследвачите си, преди да му е изгорила ръцете. Бомбичката се удари в стената и се разби: във всички посоки потече възпламеняема течност, ала пламъкът загасна.
Джейсън изруга и извади нова, защото, ако бомбичките не действаха, с него беше свършено. Д’зертано се поколебаха за миг — явно не им се щеше да стъпят в разлятата „силна вода“, и в този момент той метна втората запалителна бомба. Тази пламна както трябва и оправда надеждите на създателя си, а освен това подпали и първата и коридорът се изпълни със завеса от пламъци. Като затуляше с ръка пламъка на лампата да не угасне, Джейсън хукна след Мика и Иджале.
Тревогата все още не бе обхванала цялата сграда. Джейсън залости вратата отвън. Додето успееха да я разбият и да се съвземат от бъркотията, те щяха да са далеч от постройките. Вече нямаше нужда от лампата — само щеше да го издаде — и той я духна. От пустинята долетя пронизителен вой.
— Онзи направи белята — изпъшка Джейсън. — Това е предпазният вентил на парния двигател.
Блъсна се в Мика и Иджале, които се щураха объркани в тъмното, отново срита Мика от чисто озлобление към цялото човечество и ги поведе в главоломен спринт към работната площадка.
Измъкнаха се невредими главно благодарение на повсеместната бъркотия. Д’зертано явно за пръв път бяха подложени на нощно нападение, защото те така тълкуваха онова, което ставаше, и само тичаха безцелно нагоре-надолу и крещяха. Горящата сграда и изпадналият в безсъзнание Едипон, чието тяло бе изнесено навън, още повече увеличиха масовото вълнение и безредие. Всички д’зертано бяха вдигнати на крак от воя на предпазния вентил, който все още изпускаше безценна пара в небето.