Свят на смъртта II
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта II». Краткое содержание книги:
Джейсън се дръпна назад, легна на тревата и се прицели в котела. Улучи го с третата стрела. Малки парчета метал и дърво се посипаха като дъжд наоколо. В далечината се чуха викове и лай на кучета. Когато се изправи, видя група мъже, които се приближаваха през високата трева към него в редица, а като дойдоха по-наблизо, зърна и едрите им кучета, вързани на каишки. Макар явно да бяха изминали доста път, продължаваха да тичат равномерно — опитни бегачи в облекла от тънка кожа, всеки нарамил къс лък и пълен колчан със стрели. Разгънаха се в полукръг и щом стигнаха на един хвърлей до тримата непознати, спряха. Поставиха стрели на лъковете си и зачакаха напрегнато, додето най-после Снарби се дотътри, почти носен от двама други бегачи.
— Сега вие принадлежите… на Хертуг Персон… и сте негови роби… — съобщи Снарби. Беше твърде изтощен и не забелязваше какво става наоколо. — Какво се е случило с карото? — извика той, когато най-сетне видя пушещата развалина, и щеше да се строполи на земята, ако не го крепяха отстрани. Очевидно новите роби не бяха тъй ценни след загубата на машината.
Снарби с препъване се приближи до паромобила и тъй като никой от войниците не пожела да му помогне, се залови сам да събира останките от разните части и инструментите на Джейсън. Щом ги сви на вързоп, пехотинците се увериха, че контактът с тези предмети не е опасен, и неохотно се съгласиха да ги носят. Единият от войниците, облечен също както останалите, явно ги командваше и когато им даде знак да се връщат, те се скупчиха около тримата пленници и с насочени лъкове ги принудиха да се изправят.
— Идвам, идвам — рече Джейсън, като гризеше голям кокал. — Но нека първо си довърша закуската. Виждам пред себе си безброй блюда от крено, затова възнамерявам да се нахраня свястно за последен път.
Войниците останаха озадачени и се обърнаха към офицера си за заповеди.
— Кой е този? — попита той Снарби, като посочи към Джейсън. — Има ли причина да не го убия?
— Не бива да го правиш — викна стреснато Снарби и лицето му пребледня. — Той е същият, който построи дяволската кола и знае всичките й тайни. Хертуг Персон ще го принуди с мъчения да построи нова.
Джейсън избърса пръстите си в тревата и се изправи.
— Добре, господа, да вървим. А пътем някой може би ще ми обясни кой е Хертуг Персон и какво има да става занапред.
— Аз ще ти обясня — изпъчи се Снарби, когато поеха напред. — Той е Хертуг на персоните. Аз съм се бил за персоните и те ме познават. Срещнах се със самия Хертуг, всичко ми повярва. Персоните са много влиятелни в Апсала и държат във владение важни тайни, но не са толкова силни като трозелиго, които държат тайните на каро и джетило. Знаех, че мога да поискам висока цена от персоните, ако им занеса тайната на каро. И ще го направя. — Той приближи лице до Джейсън с яростна гримаса. — Ти ще им кажеш тайната. Аз ще им помогна да те измъчват, докато я кажеш.
Както вървяха, Джейсън протегна крак, препъна Снарби и го просна в цял ръст на земята, а после мина по тялото на предателя. Никой от войниците не обърна внимание на този инцидент. Просто продължиха нататък. Снарби се изправи и затича след тях, бълвайки злостни ругатни. Джейсън почти не ги чуваше, защото и бездруго си имаше достатъчно грижи.
11.
Гледана откъм заобикалящите я хълмове, Апсала приличаше на горящ град, бавно отмиван в морето. Едва когато наближиха, стана ясно, че пушекът излиза от многобройните комини, малки и големи, които стърчаха над сградите, и че градът започваше от самия бряг, тъй като бе разположен върху няколко острова сред плитка лагуна. Откъм страната на океана имаше пристанища с големи морски кораби, а край бреговете откъм сушата — лодки, с които вероятно плаваха из каналите. Джейсън нетърпеливо обходи с поглед околността — търсеше да види космодрум или някакви други белези на междузвездна култура, но не откри нищо. После пътеката изви встрани към морето и хълмовете скриха гледката.
Край каменен кей бе спрял среден по размери плавателен съд, който очевидно чакаше тях. Пленниците бяха навързани един за друг за ръцете и краката и хвърлени в трюма. Джейсън намери един процеп в дъските, прилепи очи до него и по време на краткото им пътуване подробно разказваше на спътниците си за всичко, каквото виждаше — уж за да ги осведомява, но всъщност повече заради себе си, защото звукът на собствения му глас винаги го ободряваше и му вдъхваше смелост.