Свят на смъртта II
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта II». Краткое содержание книги:
В общото объркване бягащите роби останаха незабелязани; водени от Джейсън, те заобиколиха въоръжения пост пред стените и се отправиха право към работната площадка. Стражите ги видяха едва когато пресичаха тичешком голото пространство пред нея и след известно колебание се втурнаха да ги гонят. Джейсън съзнаваше, че води врага право към скъпоценното си парно возило, но нямаше друг избор. Във всеки случай машината оповестяваше твърде гръмко присъствието си и ако не успееше да стигне до нея навреме, цялата пара щеше да иде на вятъра и те щяха да се озоват в капан. Прескочи поваления пазач пред входа и бегом се отправи към машината. Снарби се бе сгушил зад едното колело, но сега нямаше време да му обръща внимание. Джейсън скочи на платформата и мигом завъртя предпазния вентил. Внезапно настана зловеща тишина.
Продължи припряно да затваря другите вентили и хвърли поглед на индикатора: не беше останала пара да изминат и десет метра. Когато д’зертано нахлуха през входа на площадката, нададоха яростни викове при вида на нелегалното каро. Джейсън пъхна в карбуратора края на една от саморъчните си бомбички, подпали я и я метна към тях. Гневните крясъци прераснаха в ужасени писъци, когато езиците на огъня плъзнаха към преследвачите и ги принудиха да се оттеглят в суматоха. Джейсън се втурна след тях и ускори бягството им с още една бомбичка. Стори му се, че се отдалечиха чак до стените около рафинерията, но не можеше да бъде сигурен дали не се промъкват към него в тъмнината.
Забърза обратно към карото, почука застиналия манометър и отвори широко захранването с гориво. После му хрумна да заякчи с жица предпазния вентил, тъй като подсиленото котле щеше да задържи повече пара, отколкото количеството, за което бе първоначално приспособено. След като свърши с това, оставаше му само да чака, защото нищо не можеше да се направи, докато отново не се набереше налягане. Д’зертано щяха да се организират и някой щеше да ги поведе в повторна атака срещу работната площадка. Ако дотогава налягането се повишеше достатъчно, имаха шанс да избягат. Ако ли не…
— Мика… и ти, Снарби, тъп страхливецо, застанете зад платформата и бутайте — изкомандва Джейсън.
— Какво става? Да не си започнал революцията? Ако е така, никаква помощ няма да ти оказвам…
— Бягаме оттук, ако нямаш нищо против. Само аз, Иджале и човекът, който ще ни показва пътя. Не е задължително да идваш с нас.
— Ще дойда. Няма нещо престъпно в бягството от тези варвари.
— Много любезно, че го казваш. А сега бутай. Искам паромобилът да застане в средата, далеч от стените и насочен към пустинята. Тръгваме по долината, нали така, Снарби?
— По долината, да, това е посоката. — Джейсън със задоволство отбеляза, че гласът му още е пресипнал от това, дето го бе стискал за гърлото.
— А сега го спрете тук и всички се качвайте. Хванете се за прътовете, които съм монтирал отстрани, та да не изхвръкнете от друсането… ако изобщо тръгнем, разбира се.
Джейсън бързо огледа работилницата, за да се увери, че е взел всичко необходимо, после неохотно се качи на карото. Духна фенера и останаха в пълен мрак, докато чакаха да се повиши налягането; единствено лицата им се осветяваха от трепкащия пламък в горивната камера. Нямаше как да преценят времето; всяка секунда сякаш продължаваше цяла вечност. Стените на площадката скриваха пространството отвън и само за няколко минути въображението им насели нощта с настъпващи към тях орди, пълзящи към кожената преграда, готови да се нахвърлят върху им, да ги смажат.
— Да бягаме! — предложи Снарби и се опита да скочи от платформата. — Тук сме като в капан, никога няма да се измъкнем.
Джейсън го дръпна грубо и го просна долу с един удар, после блъсна няколко пъти главата му в дъските, додето го умири.
— Изпитвам съчувствие към този нещастен човек — сурово изрече Мика. — Ти си истински звяр, Джейсън, щом го наказваш заради естествените му чувства. Прекрати садистичното си изстъпление и се присъедини към моята молитва!
— Ако тоя нещастен човек, когото така окайваш, си беше изпълнил задачата и бе наглеждал котлето, вече да сме далеч оттук и в безопасност. А щом ти е останал достатъчно дъх за молитви, вкарай го в по-полезна употреба и духай в горивната камера! Не с пожелания, молитви и божествена намеса ще се измъкнем оттук, а с напора на парата.