Свят на смъртта II
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта II». Краткое содержание книги:
— Значи така, нямало какво да си види — подхвърли Джейсън с повдигнати вежди. — Е, Мика, увери ли се как безкрайните походи за събиране на крено развиват наблюдателността и чувството за ориентация?
— Аз не съм дивак. Не можеш да очакваш от мен да забелязвам такива неща.
— Научих се да не очаквам от теб почти нищо освен неприятности. Само че сега ще ми е нужна помощта ти. Това ще е последната нощ на Снарби като свободен човек, независимо дали се досеща, или не. Не искам той да стои на пост, затова ти и аз ще се редуваме.
— Нищо не разбирам — избъбри смаян Мика. — Как така последната му нощ като свободен човек?
— Дори на теб трябваше да ти е станало ясно вече, след като си запознат с обществените порядки на тази планета. Какво смяташ, че ще правим, когато пристигнем в Апсала? Ще следваме Снарби като овце, поведени на заколение ли? Нямам идея какво замисля той, но знам, че има някакъв план. Когато го попитам за града, ми отговаря само с общи приказки. Разбира се, той е наемник, който няма как да знае много подробности, но сигурно му е известно повече отколкото ми казва. Твърди, че ни остават още четири дни път до града. Според мен не може да са повече от един или два. Смятам утре да го хвана и да го вържа. Ще измисля някакви вериги за Снарби, за да не може да се измъкне, и ще отида да поразузная към града.
— Ти ще оковеш този нещастен човек и ще го превърнеш в роб без никакво основание!
— Не се каня да го превръщам в роб, само ще го окова та да съм сигурен, че няма да ни вкара в някоя клопка, за да извлече полза. Това подобрено каро е много ценно и може да изкуши когото и да било от местните, а ако продаде и мен като роб механик, ще спечели цяло състояние.
— Не желая да слушам! — разгневи се Мика. — Ти осъждаш човека без никакви доказателства, само въз основа на дребнавите си подозрения. Не съди, за да не бъдеш съден. Освен това си лицемер, защото си спомням как твърдеше, че човек е невинен до доказване на противното.
— Обаче този човек е виновен, ако искаш да знаеш, виновен, задето е член на това пропаднало общество, с други думи, той винаги ще действа по съответния начин в съответния момент. Нищо ли не научи за тези хора?… Иджале! — Тя доволно дъвчеше крено и очевидно не слушаше спора им, но щом я повика, вдигна очи към него. — Кажи си и ти мнението. Скоро ще пристигнем на място, където Снарби има приятели или хора, които ще му помогнат. Как мислиш, че ще постъпи?
— Ще поздрави познатите си. Може би те ще му дадат крено. — Тя се усмихна, доволна от отговора си, и пак отхапа от плода.
— Нямах предвид това — търпеливо обясни Джейсън. — Какво ще стане, когато приятелите му видят нас тримата и карото?
Тя се надигна разтревожена.
— Не бива да ходим с него. Ако той има свои хора там, те ще се бият с нас, ще ни заробят, ще ни вземат карото. Веднага трябва да убиеш Снарби.
— Кръвожадна хиена… — подзе Мика с обвинителен тон, но млъкна, щом видя, че Джейсън посяга към един тежък чук.
— Още ли не разбираш? — попита Джейсън. — Като вържа Снарби, просто ще се подчиня на местния етикет. Същото е като да отдадеш чест в армията или да не се храниш с пръсти в изискано общество. Всъщност дори се показвам малко мекушав, тъй като според местния обичай би трябвало да го убия, преди да ни е причинил ядове.
— Не може да бъде! Не вярвам на ушите си. Не можеш да осъдиш човек въз основа на догадки.
— Не го осъждам — възрази Джейсън с растящо раздразнение. — Просто искам да съм сигурен, че няма да ни създаде неприятности. Не е нужно да си съгласен с мен, за да ми помагаш, просто не ми се пречкай. И тази нощ ще застанеш след мен на пост. Онова, което ще сторя утре, ще легне на моите плещи и няма да е твоя грижа.
— Той се връща — прошепна Иджале и миг по-късно Снарби се появи от високата трева.
— Ударих серво — обяви гордо той и пусна животното пред тях. — Като го нарежа, ще излязат хубави пържоли и месо за печене. Ще си похапнем тази вечер.
Изглеждаше съвършено невинен и безобиден; единственото гузно нещо у него бе шарещият му поглед, но това можеше да се отдаде на кривогледството. За миг Джейсън се запита дали преценката му е правилна; после си припомни къде се намира и съмненията му изчезнаха. Снарби нямаше да извърши престъпление, ако се опиташе да ги убие или пороби; щеше просто да постъпи като всеки обикновен варварин робовладелец. Джейсън взе да търси из кутията с инструменти нитове, с които да затегне оковите на краката му.