Свят на смъртта II
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта II». Краткое содержание книги:
Отекна дрезгав боен вик, подет от много гърла, и група д’зертано нахлуха през входа на площадката. В същия миг кожената стена отзад се свлече и оттам се появиха други въоръжени мъже. Неподвижното каро се оказа между двете групи нападатели, които се смееха тържествуващо. Джейсън изруга, запали четири бомбички отведнъж и метна в двете посоки по две. Преди още да се разбият, се хвърли към предпазния вентил и го отвори; със силно свистене карото се разтърси и потегли. За миг нападателите бяха задържани от лумналите пламъци, после гневно се разкрещяха при вида на отдалечаващото се каро. Въздухът засвистя от многобройните стрели на арбалетите, но повечето бяха неточно изстреляни и само няколко се удариха в платформата.
С всяко завъртане на колелата скоростта се увеличаваше и когато се блъснаха в стената, кожите се раздраха шумно. Виковете зад гърба им отслабваха все повече и повече, а пламъците се губеха в далечината. Карото се понесе из долината с главоломна скорост, подскачайки по неравностите. Джейсън все още бе вкопчен в лоста на кормилото, затова извика на Мика да го смени.
— Хващай здраво този лост и заобикаляй всичко, което е достатъчно голямо, та да се забелязва.
Щом предаде управлението, Джейсън се върна обратно при мотора и затвори вентила; постепенно скоростта намаля, после машината напълно спря. Иджале изстена, а Джейсън имаше чувството, че всеки сантиметър от тялото му е смазан от ударите на тежки чукове. Нямаше и следа от преследвачите; щеше да мине поне час, преди да успеят да съберат достатъчно пара за карото си, а пеша изобщо не биха могли да ги догонят при тяхната висока скорост, фенерът, който бе използвал допреди малко, бе изчезнал по време на лудешкото препускане, тъй че той изрови друг, изработен от него самия.
— Ставай, Снарби! — изкомандва. — Аз ви освободих всички от робството, сега е твой ред да показваш пътя, както ми беше обещал. Така и не успях да направя фарове за паромобила, затова ще трябва да вървиш пеша отпред с този фенер и да избираш хубав и равен път.
Снарби се смъкна долу, залитайки, и тръгна пред тях. Джейсън отвори малко вентила, а Мика поведе машината подир апсаланеца. Иджале пропълзя и се настани до Джейсън, трепереща от студ и уплаха. Той я погали по рамото.
— Спокойно — каза й. — Оттук нататък пътешествието ни ще бъде истинско развлечение.
10.
Бяха изминали шест дни, откакто напуснаха Путл’ко, и запасите им вече почти се изчерпваха. Но като излязоха от планините, земята стана по-плодородна, а из вълнистите тревни пампаси течаха достатъчно потоци и се въдеха достатъчно диви животни, така че нямаше да останат жадни и гладни. По-критично беше положението с горивото — този следобед Джейсън бе отворил последната стомна. Спряха няколко часа преди мръкване, защото прясното им месо се бе свършило; Снарби взе арбалета и отиде да убие нещо за тенджерата. Понеже беше единственият, който въпреки дефекта в зрението си умееше донякъде да си служи с това тромаво бойно пособие и познаваше местния дивеч, възложиха тази задача на него. Като посвикна с карото, страхът му от него намаля и самочувствието му порасна, защото единодушно бе признат за ловеца на групата. Ето и сега се носеше арогантно във високата до колене трева, преметнал арбалета през рамо, и си подсвиркваше през зъби. Джейсън го наблюдава известно време и отново почувства нарастваща тревога.
— Не се доверявам аз на този кривоглед наемник, нямам му вяра и за пукната пара — измърмори той.
— На мен ли говореше? — попита Мика.
— Не, но мога и на теб да го кажа. Забеляза ли нещо интересно в местността, която прекосяваме, нещо по-различно?
— Нищо. Това е пустош, в която не е стъпвал човешки крак.
— Тогава трябва да си сляп, защото през последните два дни аз видях доста неща, макар че като теб не разбирам нищо от гори. Иджале — извика той и тя вдигна глава от котлето, в което притопляше рядка яхния от последното им крено. — Зарежи тоя буламач. Колкото и да му се стараеш, си остава все така безвкусен, а ако Снарби има късмет, ще вечеряме печено месо. Кажи ми, забеляза ли нещо странно или по-различно в местността, през която минахме днес?
— Нищо странно, просто следи от човешко присъствие. На два пъти минахме покрай места, където тревата бе утъпкана, а клонките пречупени, сякаш оттам преди два-три дни, а може би и по-отдавна е минало каро. А на едно място някой си бе палил огън, но не ще да е било скоро.