Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Наоколо всичко беше зелено, толкова много зелено и в толкова различни нюанси, че тя се чудеше защо хората смятат, че с обикновена дума като „зелено“ могат да бъдат описани всички те. За момент съсредоточи поглед, за да проучи цялата околност. Гора. Гъста, много гъста гора. Някои от дърветата бяха древни гиганти, чиито стволове бяха по-широки от височината й. Повечето от другите бяха по-малки, борещи се за свободно пространство и слънчева светлина в сянката на по-големите си съседи. Навсякъде имаше гъста ниска растителност, предимно ниски храсти и папрати. Висящият мъх оформяше завеса на височина от няколко фута над земята. Никога не беше виждала нещо подобно, но имаше чувството, че всичко това й е много познато.
Пееха птици, но само някои от тях пееха познато. Около минута тя спокойно лежа, вниквайки в детайлите. Няколко насекоми жужаха тук-там. Тя видя движение в близкото дърво и различи тъмната, мъглива форма на дива горска фурия, която веднага изчезна сред клоните.
Тя потърси с поглед Гай и го видя да седи на камък близо до огъня. Беше сменил алено-сините си копринени дрехи с туника и бричове на горски обитател и изглеждаше учудващо прилично. Седеше с чаша в ръце, със затворени очи и вдигната глава.
— Добро утро, графиньо! — промърмори той.
— Сър — каза тя. — Моля да ме извините за снощи. Не биваше да отпадам от умора.
— Напротив — каза Гай. — За първи път някой успя да поддържа същото темпо като мен, откакто заведох Септимус в…
Той внезапно млъкна, примигна и се загледа в небето.
— Очаквах, че през последните няколко часа ще трябва да те нося.
— Вие ми помогнахте — каза Амара.
Той сви рамене.
— Аз помагах на себе си, графиньо. Вие просто бяхте достатъчно близо, благодарение на вашите качества, за да се възползвате от преимуществото. Улучихме по-добро време, отколкото очаквах.
Тя стана и се протегна.
— Къде се намираме?
— На западния край на Плачещите хълмове.
Амара се намръщи.
— Но това… Това не е ли територия на Калар?
— Да, периферията й — каза Гай. — Въпреки това в този район населението е изключително малобройно, а земята между мястото, където стоим, и морето, е непрекъсната пустиня. Всъщност се съмнявам, че освен нас самите има дори една друга жива душа в радиус от четиридесет или петдесет мили наоколо. Намираме се на триста мили югозападно от град Калар. Искате ли чай?
— Да, моля.
Тя взе чашата и я напълни от котлето, висящо до огъня. Чашата много приятно затопли замръзналите й пръсти и Амара бавно отпи от нея.
— Триста мили?
— Да. И, се страхувам, пеша.
Амара почувства как веждите й излитат нагоре.
— Сър?
— Това е единственият начин — Гай с жест посочи място при огъня до него. — Седни, седни. Ще обясня.
Амара се настани край огъня и внимателно разгледа имуществото на лагера. Имаше скромен, но пълен набор от походни принадлежности — одеяла, кухненски прибори, малък набор от инструменти и нещо като спасителна палатка. Гай сигурно беше подготвил всичко това предварително.
— Сър? — Амара се намръщи, гледайки чая си. — Не разбирам. Легионите се отправиха в поход насам.
Гай поклати глава.
— Те се сражават, за да стигнат до Калар. Това не е едно и също. Аз няма нужда да се бия за територия. Просто трябва да се озова там.
— Защо просто не летим?
Гай поклати глава.
— Калар е предвидлив. Със сигурност е разработил план за подобни случаи, още откакто взе титлата. Той е създал мрежа от фурии-пазачи — огромна до безумие.
Амара се намръщи.
— Фурии-пазачи… не разбирам.
— На фуриите е възложено да реагират на всяко присъствие — в случая на моето лично. Ако прелетя триста мили до Калар по въздуха, той ще научи.
— Не можете ли просто да ги премахнете?
— Разбира се, мога — отговори Гай. — Но внезапното им мълчание ще го предупреди за присъствието ми почти толкова ефективно, колкото и ако започнат да крещят за мен. Мога само да си представя, че поддържането на такава мрежа е постоянен дразнител. Вероятно това е отражение на неговата личност. Параноична, дяволски параноична. Обсебващо параноична. Опасно параноична.
Амара кимна.
— Все още не мога да разбера какво правим тук.