Фурията на принцепса
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #5
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на принцепса». Краткое содержание книги:
Кашата се получи не по-лоша от тази на корабния готвач, а месото, макар и да не беше чак деликатес, но не можеше да се нарече и недопечено.
Както Демос предрече, екипажът бързо се ориентира, докато Тави, също както готвачът правеше обикновено, мяташе храна в протегнатите чинии на подредените на опашка мъже.
Той прекара времето в разговори с всеки от моряците, като ги разпитваше за бурята и им благодареше за добре свършената работа.
Моряците, всеки от които познаваше Тави от пътуването през предходната година, си разменяха фамилиарни, приятелски думи с него, но никога не преминаваха линията на открито неуважение.
Последни в опашката за храна бяха Максимус, Кайтай и Магнус. Последният имаше откровено неодобрително изражение на лицето си.
— Нито дума — тихо каза Тави, когато Магнус приближи. — Нито една кървава дума, Магнус. Аз се търкалях долу повече от седмица като малко дете и не съм в настроение за лекция.
— Ваше височество — много примирено и също толкова тихо отвърна Магнус. — Никога дори и през ум не би ми минало да го направя публично. От страх, че това може да урони уважението към титлата ви.
Макс без колебание заобиколи Магнус, грабна чиния и с трясък я постави на плота пред Тави.
— Хей, готвачо — каза той, докато се прозяваше. — Дай ми парче месо, което не е изгоряло до черно. Ако имаш такива.
— Плъховете събориха тези трите по пода, преди да успеят да се изпекат — отговори Тави, отрупвайки чинията на Макс. — Но после тези потомци на врани отказаха да ги ядат по някаква причина.
— Плъховете са умни и съобразителни — каза Кайтай, поставяйки собствената си чиния веднага щом Макс взе своята.
— Което прави месото подходящо за теб, Максимус — тя взе чинията и се усмихна на Тави. — Благодаря ти, алеранецо.
Тави намигна и й се усмихна в отговор, след което се обърна към Магнус.
Старият курсор въздъхна тежко, завъртя очи и взе своята чиния.
— Повечко каша, ако обичате, ваше височество.
— Добре — изпъшка Макс, затваряйки вратата на каютата след себе си. Големият Антилар носеше малък сноп листи и ги хвърли на масичката за писане пред Магнус.
— Рицарите Аери са открили още две дузини кораби, които са се отклонили от пътя, и те са променили курса си, за да се присъединят към нас. Красус казва, че според него сме намерили всички кораби, които са оцелели от бурята.
Тави бавно въздъхна.
— Колко загубихме?
— Единадесет — тихо каза Магнус. — Осем от Свободния алерански, три от легиона.
Единадесет кораба. С екипажа и пътниците това бяха общо над две хиляди души, изгубени в яростта на бурята.
— Канимите? — тихо попита Тави.
— Към момента — осемдесет и четири — също тихо отвърна Магнус. — Повечето от тях — с цивилни.
Известно време всички мълчаха. Отвън се чуваха траурните песни на канимите — диви и самотни вопли, носещи се от тъмните кораби над спокойното ледено море.
— Ние в какво състояние сме? — попита Тави.
— Транспортните кораби на легиона са силно повредени — откликна Макс. — Натрошени мачти, пропукани корпуси и т.н., не могат да бъдат изброени.
— Повечето от тези корита все още рискуват да отидат на дъното — каза Демос. — Ще имаме късмет, ако развият и половината от нормалната си скорост. Ако следващата буря ни удари в открито море, загубите ни ще са много по-сериозни.
— Според писмото на Варг — каза Тави, размахвайки друг лист хартия, — корабите на канимите не са в по-добро състояние от нашите. Също така, според Варг, бурята ни е изтласкала на няколкостотин мили от курса на север по крайбрежието на канимите — това следва от спокойното море, студа и целия този лед, който виждаме по водата. Той казва, че наблизо има пристанище, до което можем да стигнем. Но все пак не знае точното ни местоположение.
— След няколко дни облаците ще се разсеят и тогава ще можем да разчетем звездите — спокойно каза Демос.
— Не мисля, че гадаенето ще помогне тук — каза Макс. — Без да се обиждате, капитане.
Демос се взря сериозно в Макс, след което насочи поглед към Тави.
— Той не говори за гадаене, трибун — каза Тави. — Моряците, плаващи по дълбоки води, могат да направляват курса си въз основа на промените в положението на звездите.