Лилит: Змия в тревата
- Автор: Чалкер Джек Лоуренс
- Серия: Четиримата владетели на Диаманта #1
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- ISBN: 954-570-034-3
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Лилит: Змия в тревата». Краткое содержание книги:
— Няма я, момче! Отиде си завинаги. Ще свикнеш с празната постеля, щото птиченцето изобщо няма да се върне. Избери си някоя друга. Горкичкият мечок Кал! Лошо го прекараха!
Кронлон пак се закиска.
Бесът и отчаянието в мен почти не се поддаваха на контрол. Писваше ми да ме разиграва един слабоумен садист.
— Тя къде е… господарю?
Сдържаше ме само мисълта за ужасната му сила. Колебанието в гласа ми го развесели още повече.
— Брей, ти май много си падаш по нея, а? — възкликна надзирателят, като че този факт беше за него просто ехидна шегичка. — Виж к’во, момче, сутринта ми съобщиха да я отведа горе, в замъка. Не й се тръгваше, ама дяволите я взели, никакъв избор нямаше. — Внезапно погледът му стана по-строг. — Тука никой нищо не може да избира, Тремон.
Разбрах, че не му се нравеше да бъде подсещан за това. Прикриваше собствения си страх и падението си зад жестокостта — единственото утешение, достъпно за нищожество като него.
Сигурно би трябвало да го съжаля, но аз виждах пред себе си само един дребен мерзавец, който нямаше право дори да мие краката на хората, попаднали под властта му. Кипвах.
— И знаеш ли к’во ще й направят? — продължаваше да дразни той. — Ще стане като крава, Тремон. Нали ти е ясно к’во е крава? Само виме и никакъв мозък!
Захласна се в смях от шегата си.
— Мръсен, лигав скапаняк — казах спокойно.
Той се смя още секунда-две; не схванах дали ме чу, нито пък това ме интересуваше особено в този миг. Бях вбесен — до полуда, до пълно безумие. Вече нямаше значение какво може да ми причини гаден червей като него, не мислех за болката, която щях да изтърпя. Изведнъж осъзнах, че и най-ужасното страдание е цената, която бих платил охотно, за да пречупя кирливия му врат.
Надзирателят беше ме чул.
— Синко, к’во каза? Нещо те мъчи ли? Охо, ей сега ще си мислиш за друго, тъпако!
Гласът му постепенно се извиси до крясък, той се изправи. Да, вече се уверих — усещането за микроорганизмите в него беше по-силно, изпълнено с напрежение и някак си по-ярко. Излъчваше нарастваща с всяка секунда мощ.
— Да му се не види, момче! — развика се надзирателят. — Що ли не те оправя аз тъй, че да не налиташ повече по женички! Май ще ти хареса да си скопец, а? Мога да ти видя сметката аз, мога!
Връхлетя ме терзанието, пламтящата болка във всяка клетка от тялото ми. Олюлях се и отстъпих крачка-две, но този път от ужасното мъчение яростта и погнусата ми само се разгоряха, изригнаха и ме превърнаха в кълбо кипяща омраза, насочена към ужасното човече.
Препънах се и паднах на колене. Но зверският бяс ме погълна изцяло и не усещах болката както преди. Колкото и да ме измъчваше, тя започна да отслабва, сякаш вече не достигаше до мен.
Бавно и решително се надигнах от пръстта и тръгнах към него.
Рошавите вежди на Кронлон се извиха от изненада. За миг видях как го обзе паника, после лицето му се изопна от старание да стовари върху мен цялата си сила.
Изревах и тътнещият първобитен звук отекна из цялото село, после се нахвърлих върху стъписания и изведнъж твърде уплашен надзирател.
Той се дръпна назад и едва не падна по гръб на масата. След миг грамадните ми длани обвиха врата му. Кронлон абсолютно ме научи какво е страх, показа ми и що е абсолютна, всепоглъщаща ненавист.
Боричкаше се да откъсне ръцете ми от гърлото си. Някъде в далечните кътчета на своето съзнание усещах как болката затихва, страданието отпуска бързо бодливите си клещи.
А в мен самия се надигаше прилив на енергия — странна, неумолима мощ, веществена почти колкото свит юмрук. Но още преди да осъзная какво става, бентът на напрежението се разкъса и вълната се изля към мъжа, когото бях проснал на масата. След миг експлозия на обгаряща жега и светлина ме накара да отскоча, падайки по гръб. Опомних се веднага, но докато надигах глава, надзирателят вече бе погълнат от сияние, подобно на свръхестествен, призрачен ореол.
И започна да се разпада пред очите ми.
Грозна гледка, ала в тогавашното си състояние просто я възприемах, без да мисля за нищо, напълно безчувствен. Кожата му се свлече, след нея и меките тъкани, накрая скелетът припламна ужасно и избледня.
Разумът ми проработи отново, аз се изправих и загледах втренчено последиците от невероятната сцена, разиграла се пред очите ми. След малко доближих мястото, където допреди секунди стоеше Кронлон, и се взрях напрегнато в гъстия мрак.