Лилит: Змия в тревата

Седях и го зяпах смаяно, осъзнавайки какви неразкрити способности имам. В кратък миг на прозрение разбрах, че като необикновено силен магистър Бронц бе доловил внезапния скок на най-важната дарба у мен. Сега вече можех да си обясня защо някои се издигаха в този свят, а други не, и как ставаше това. Ключът беше в чувствата, в необузданите, безмилостни чувства. До този момент в живота си не бях изпитвал кой знае какви вълнения, защото не биваше да си позволявам подобна слабост в работата си на агент. Но когато се намесиха ензимите, хормоните и останалите вещества, превърнали Тремон в ужаса на галактиката… Те едва не ме бяха обсебили безвъзвратно! Отецът усети безпогрешно състоянието ми.

Не беше най-важна степента на заложената в човека сила, а контролът над нея — способността да сложиш юзди на емоциите, да ги насочиш, да ги изваеш с ума си. Изглежда точно по този признак се разделяха съсловията на планетата Лилит. Стана ми ясно и защо Кронлон с цялата му страховита мощ щеше да си остане незначително дребно човече. И как Марек Крийгън бе стигнал до ранга Владетел. Обученият, опитен агент, сред малцината най-вещи в професията си, просто се бе озовал в извънредно благоприятни за самия него обстоятелства.

Нощта напредваше, повечето пешки вече спяха. Засега и аз бях една от тях, а наближаваше поредният много дълъг ден.

— Утре ще бъдете ли тук? — попитах отец Бронц.

Старецът поклати глава.

— Съжалявам, но ми предстои дълъг път. Доста се забавих по тези места. Очакват ме на юг в имението Шемлон. Но се радвам, че се запознахме и предчувствам, че пак ще се срещаме. Мъж с твоята сила бързо ще се издигне в нашия свят, ако бъде обучен както трябва.

Забележката му беше твърде значима за мен, за да я подмина.

— Обучен… — повторих. — От кого? Кой се занимава с обучението на новаците?

— Понякога никой или пък се намира човек, който познава друг човек — отвърна той загадъчно. Според слуховете най-добрите наставници са в колонията, основана някога от първите учени, стъпили на планетата — имението Моуб. Само че то е на хиляди километри оттук. Не се тревожи, все ще се натъкнеш на този, който ти е необходим. Способните винаги си намират наставник.

Оставих го да си седи на сборното място и тръгнах с Тай към колибата. Колкото и късно да беше, заспах трудно. Мислех си как ще се измъкна от участта на пешка, как след време ще открия Марек Крийгън и ще се опълча срещу него. Мислех си и за Тай, за горкото наивно момиченце, за онова, което правеха с нея. В ума си вече бях съставил списък от хора, достатъчни за цяла армия, с които исках да си разчистя сметките, без да съм виждал лицата на повечето от тях.