Златото на краля
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Серия: Приключенията на капитан Алатристе #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543650651
- Переводчик: Боряна Дукова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Златото на краля». Краткое содержание книги:
— Мъдро казано.
— Освен това — додаде Хакета философски, — „да“ и „не“ имат еднакъв брой букви.
— Така е.
Алатристе погледна към онзи от групичката при зида. Размишляваше.
— Да вземем тоя Сангонера — каза накрая, — щом ваша милост го препоръчва и разговорът ни убеди и мен… Ще хвърля един поглед и на мулата, но ми трябват още хора.
Хакета придоби вид на човек, който рови в паметта си.
— Има още едни побратими в Севиля, като Хинесильо Хубавеца или Гусман Рамирес, хора с голяма закалка… За Хинесильо със сигурност ще си спомните, защото видя сметката на един жандарм, който го нарече „кучи син“ на публично място, ще да е било преди десет-петнадесет години и тогава ваша милост беше тук.
— Сещам се за Хубавеца — потвърди Алатристе.
— Ще се сетите още, че не трепна и нито веднъж не изрева като ранено животно, когато замириса на опърлено.
— Странно е, че още не са го опекли, както имат навика да правят.
Хакета прихна да се смее.
— Освен че е ням, той е станал и много опасен. И няма побойник, колкото и дързък да е, който да се осмели да го закачи… Не зная къде живее, но със сигурност ще отиде на бдението за Никасио Гансуа в кралския затвор.
— Не познавам този Гансуа.
Хакета осведоми накратко капитана относно случая. Гансуа бил един от най-известните юначаги в Севиля, страшилище за полицаите и светило по кръчмите, комарджийниците и публичните домове. Та вървял си той по една тясна уличка и не щеш ли, колата на граф де Ниебла го опръскала с кал. Графът бил със слугите си и с неколцина приятели, все младежи като него. Разменили си остри думи, десниците посегнали дръзко към оръжията и Гансуа пратил на оня свят един слуга и един от приятелите, а самият де Ниебла се отървал по чудо само с едно намушкване в бедрото. Последвала намеса на съдебни пристави и стражи. При разследването Гансуа не отронил и дума, ала се намерил някой, който споменал за още няколко негови висящи дела, в това число два трупа и един нашумял обир на накити на Улицата на бижутерите. С две думи: на Гансуа щели да му надянат примката на следващия ден на площад „Сан Франсиско“.
— Този човек би бил много подходящ на нашата работа — рече със съжаление Хакета, — но има неотменим ангажимент за утре.
Гансуа очаквал изпълнението на смъртната си присъда и тази нощ другарите му щели да бъдат с него, „за последен удар“, иначе казано, за да облекчат очакващото го изпитание, както се прави в подобни случаи. Хубавеца и Рамирес били много близки с него, тъй че несъмнено можело да бъдат открити там.
— Ще отида в затвора — каза Алатристе.
— Тогава пратете поздрави на Гансуа от мое име. Затова сме ние, близките хора и сам с най-голямо удоволствие щях да отида да му правя компания, ако не се бях забъркал в такава каша. — Хакета ме изгледа крайно изпитателно… — Кое е това момче?
— Един приятел.
— Види ми се малко зелен — юначагата продължаваше да ме оглежда с любопитство, без да пропуска бискайската кама, която бях препасал на пояса си. — И той ли участва в тая работа?
— Отчасти.
— Майсторска изработка е тая стомана, дето я носи.
— И така, както го гледаш, да знаеш, че може и майсторски да я използва.
— Скоро ще му се наложи на момчето.
Разговорът продължи без повече новости, тъй че всичко остана уговорено за следващия ден, с обещанието на Алатристе, че ще уреди нещата с властите и Хакета ще може да излезе от двора, без да го грози никаква опасност. Така се разделихме и оползотворихме останалата част от деня, като продължихме да набираме хора. Това ни отведе в Ла Ерия и в Триана, а сетне в Сан Салвадор, където мулатът Кампусано — огромен чернокож мъжага с шпага като ятаган, — допадна изключително много на капитана. По този начин на свечеряване моят господар разполагаше вече с половин дузина отлични бойци, събрани под знамената: Хакета, Сангонера, мулатът, един мурсианец, много космат и горещо препоръчан от другарите си, когото наричаха Панчо Буйяс, както и двама стари войници от галерите, познати като Енрикес Левичаря и Андресито Петдесетте удара. Наричаха последния така, защото веднъж му нашарили гърбината, като го наложили яко с бич, което той между другото изтърпял с голяма твърдост; на следващата седмица обаче сержантът, който бил провел въпросната операция с камшика, бил намерен с дълбоко прерязано гърло при портата на Карне и никой никога не успял да докаже — само можело да правят предположения, — кой му бил клъцнал гръкляна.