Златото на краля

— По дяволите! Да нямате була от архиепископа?

— Имам нещо по-добро — капитанът се потупа по жакета. — Документ, който ми дава право да наемам приятели и те да бъдат извън обсега на правосъдието.

— Просто ей така?

— Така, както го чувате.

— Провървяло ви е, както виждам — интересът на юначагата премина в уважение. — … Работата е свързана с размахване на ръце, предполагам.

— Правилно предполагате.

— Ваша милост и аз?

— И още неколцина.

Смелчагата се почеса по бакенбардите. Отправи поглед към групичката на приятелите си и снижи глас:

— Какво е положението с парите?

— Отлично.

— С капаро?

— Три цели-целенички парчета.

Другият подсвирна с уста от възторг.

— Бог ми идва на помощ, защото цените в нашия занаят, господин капитан, са стигнали дъното… Тъкмо вчера дойде да ме види един човек, който искаше да ме наеме за мокра поръчка, предназначена за възлюбения на благоверната му, само срещу двайсет дуката… Как ви се струва?

— Същински позор.

— Вие го казахте — юначагата запристъпя важно, с длан на бедрото, надут като пуяк. — Тъй че му отвърнах, че при такава тарифа най-вече може да получи порязване по лицето за десет бода, или максимум дванайсет… Поспорихме, не стигнахме до съгласие и накрая за малко да наръгам самия клиент, при това гратис.

Алатристе се озърташе.

— За нашата работа са ми нужни доверени хора… Не някакви съмнителни главорези, а наистина добри шпаги. И да не си падат по пеенето на песнички пред полицейския писар.

Хакета поклати утвърдително глава с разбиращ вид.

— Колко?

— Стигат ми дузина.

— Тая работа, изглежда, е голяма.

— Надявам се, ваша милост не мисли, че събирам подобна компания от опасни типове, за да заколя някоя бабичка.

— Давам си сметка… Крие ли голям риск?

— Приемлив.

Смелчагата сбърчи чело, умислен.

— Тук почти всичко е мърша — рече той. — Повечето стават единствено да отрежат ухо на еднорък човек или да наложат с колан жените, ако им донесат пет гроша по-малко от дневната заработка — той кимна скришом към едного от неговата група. — … Онзи там може да ни свърши работа. Казва се Сангонера и също е бил войник. Корав е, с добра ръка и отлични крака… Познавам и един мулат, който е подирил убежище в „Сан Салвадор“: някой си Кампусано, як е и не е от дърдорковците, преди шест месеца искаха да му припишат една смърт, която между другото беше негова работа и на още един, и тогава издържа четири обработки с въже като същи идалго — не би могло да бъде другояче, понеже е добре известно, че изтървеш ли си езика, ще го изплезиш до пояс.