Златото на краля
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Серия: Приключенията на капитан Алатристе #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543650651
- Переводчик: Боряна Дукова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Златото на краля». Краткое содержание книги:
— Естествено е — добави капитанът.
Не знаех дали имаше предвид Анхелика, или моите собствени противоречиви чувства. Изведнъж усетих неприятно чувство, което започна да изпълва гърдите ми. Беше странна мъка.
— Обичам я — промълвих.
Едва-що бях изговорил тези думи и ме обзе голям срам. Но капитанът нито ми се присмя, нито направи ненужни коментари. Стоеше, без да помръдва, и съзерцаваше нощта.
— На всички се случва да обичаме някой път — каза. — Или по няколко пъти.
— Няколко?
Въпросът ми изглежда го хвана неподготвен. Замълча за известно време, все едно смяташе, че е негово задължение да добави още нещо, ала не знаеше много добре какво. Прокашля се. Усещах, че се размърдва близо до мен, беше му неловко.
— Един ден престава да се случва — додаде той накрая. — Това е всичко.
— Аз ще я обичам винаги.
Капитанът се забави секунда, преди да отговори.
— Разбира се.
Остана малко смълчан и после го повтори с много тих глас:
— Разбира се.
Почувствах, че вдига ръката си, за да я постави на рамото ми, както се беше случило във Фландрия в деня, в който Себастиан Копонс преряза гърлото на ранения холандец след битката при мелницата Руйтер. Но този път не довърши жеста си.
— Баща ти…
И тази фраза увисна във въздуха, остана недовършена. Може би, помислих си аз, възнамеряваше да каже, че на Лопе Балбоа, неговия приятел, щеше да му хареса да ме види в онази нощ с шпага и кама в ръце, сам срещу седмина мъже, едва навършил шестнадесет години. Или да чуе сина си да казва, че е влюбен.
— Биваше те там, на Аламеда.
Изчервих се от гордост. В устата на капитан Алатристе тия думи тежаха колкото откупа на един генуезец. Или колкото кралят да те направи гранд и да имаш право да стоиш с шапка в негово присъствие.
— Знаех, че е клопка — казах аз.
За нищо на света не бях готов да го оставя да вярва, че съм отишъл неподозиращ в засадата като някакъв сополив носач. Капитанът поклати глава, успокоявайки ме.
— Зная какво си знаел. И зная, че клопката не беше за теб.
— Анхелика де Алкесар — рекох с цялата твърдост, на която бях способен, — е единствено мой проблем.
Сега той остана смълчан дълго време. Аз гледах заинатено през прозореца, а капитанът ме наблюдаваше безмълвен.
— Разбира се — отново каза той накрая.
Сцените от този ден придойдоха в главата ми. Докоснах устата си, където тя беше опряла своите устни. Ще можеш да си вземеш остатъка от дължимото, беше казала тя. Ако останеш жив. После пребледнях при спомена на седемте сенки, изплуващи от мрака изпод дърветата. Още ме болеше рамото от удара с нож, който елекът на капитана и моята подплатена с кълчища дреха бяха спрели.
— Някой ден — промълвих, почти мислейки на глас, — ще убия Гуалтерио Малатеста.
Чух капитанът да се смее до мен. Нямаше присмех в това, нито презрение към момчешката ми арогантност. Беше сдържан смях, съвсем тих. Обичлив и нежен.
— Възможно е — каза той. — Но преди това трябва аз да се опитам да го убия.
На следващия ден забихме нашето въображаемо знаме и подхванахме набирането на нови бойци. Сторихме го без развяване на щандарти, без биене на барабани, без сержанти, а с възможно най-голяма предпазливост. Севиля беше най-сгодното място за онзи тип хора, който нашият замисъл изискваше. Ако направим сметка, че в историята на човека първият баща е бил крадец, първата майка — лъжкиня, а първият им син — убиец — нищо ново, освен добре известното старо, — то всичко това се потвърждаваше в този богат и размирен град, в който тази от десетте Божии заповеди, що не ставаше незабавно на пух на прах, биваше съсичана с ножове. Там, из кръчмите, бордеите и комарджийниците, в Двора на портокаловите дръвчета при катедралата и в самия кралски затвор, събрал най-отбраните представители на сганта на Испания, изобилстваха специалистите по прекършване на вратове и търговците на саблени удари. Последното място всъщност си беше почти естествено средище, населено с благородници-изнудвачи, и кавалери, които се издържаха по чудодеен начин, без да ги е грижа какво е времето през април, още по-малко пък през май38, където съдии и пристави замлъкваха, щом им затвореха устите със злато. Казано накратко, градът беше подслон на най-големите негодници, които Господ е създал, пълен с черкви, където те можеха да намират свято убежище, и в него се убиваше на вересия за един грош, за една жена или за една крива дума.
38
Времето през тези два месеца е от решаващо значение на реколтата през годината и явно незаинтересоваността към тях показва, че не се издържат от обработването на земята. — Б.пр.