Зад маската на дявола

- Възможно е. Но може и да е някой друг. Да е било съвпадение. Или нещо друго. Ще проверя и ще ви уведомя - все така студено отговори писарят.

- Ще се измъкне, нали? Защото е боил и приятел на хана! Защото го поддържат останалите от съвета! Защото е богат, има влияние и власт. Какво като е убил няколко славяни! - провикна се Заул.

- Вчера видях Дявола - неочаквано отговори Климент. - До запалената черква. Стоеше и ме гледаше, докато пламъците бумтяха. Какво ще кажеш за това, Зауле?

- Не знам... започна славянинът и огледа притеснено околните.

- И аз не знам. Засега. Но не се боя от Сатаната. Боя се от такива като вас! - писарят се обърна рязко и излезе, без да обръща внимание на виковете зад гърба си.

Климент спря пред входа на странноприемницата. Обърна лице към слънцето и зачака топлите му лъчи да го сгреят и да прогонят горчилката, която се бе събрала в неговото сърце. Постоя така няколко минути, докато не усети как лицето му се затопля, доближи до каменното корито в двора на „Агнеца“, гребна с шепи и изми лицето си. Студената вода го ободри, отми част от безсилието му и мозъкът му заработи отново.

„Трябва да ида в крепостта! - помисли си Климент. - Да поговоря с Дукум. Трябва ми помощ“.

Писарят се изправи рязко и тръгна към Вътрешния град. По пътя си задаваше същия въпрос, който му бяха поставили славяните: „Беше ли Алзек убиецът?“

Влезе лесно при Дукум. Кавханът го прие веднага, макар очевидно да имаше работа. Масата пред него бе затрупана със свитъци и пергаменти, пред вратата чакаха няколко военни, които ядно изгледаха писаря.

- Какво има, Клименте? - попита Дукум с кисела физиономия на лицето. - Откакто започна да разследваш този случай, християните взеха да мрат като мухи!

- Ако мислите, че съм виновен, накажете ме и натоварете някой друг с разследването, кавхане! - отговори писарят и се поклони ниско.

- Хайде сега и ти, не ми се прави на обиден! Цупиш се като дете! Остави тия глупави поклони, седни и нека поговорим. Разбрах, че си имал интересни преживявания миналата нощ.

- И още по-интересни открития! Знаете ли кой бе намерен до изгорената черква? - писарят се изправи и пристъпи напред.

- Да! Разказвай!

- Преди това искам да направите нещо. Вчера рано сутринта от Плиска са заминали двама свещеници - Никифор и Игнатий. Не знам накъде са тръгнали, нямам представа докъде са стигнали. Пратете някой да ги потърси и да ги върне в града. Ако може - веднага.

Дукум стана и излезе от стаята. Докато го чакаше, писарят се приближи до прозореца и се загледа в града. Някъде там, под някой от сламените, дървените или каменните покриви се криеше убиецът. Дали бе доволен от стореното? Дали и в неговите гърди биеше човешко сърце, или бе демон, изпратен от ада? Дали ходеше по улиците, гледаше хората около себе си, ядеше, пиеше и дишаше спокойно? Сигурно. Нямаше да е първият. Нито последният.

- Направено е! - оповести след завръщането си Дукум, изтръгвайки Климент от унеса му. - Пратени са потери във всички посоки. Ако свещениците са още на пътя, ще ги намерят. Сега ми кажи какво става. И защо трябва да пращам войници по пътищата, без да сме във война.