Отдел Убийства: Илюзия за грях
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #14
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-037-1
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Илюзия за грях». Краткое содержание книги:
Такаа, появиха се вече Тофик и Рафик. Чудесно. Шамил и Иляс са квартирантите — бившият и настоящият. Тофик е по всяка вероятност Мамедов или още Катила. А Рафик кой е? Изглежда, е нова птица. В материалите за бандата на неуловимия Аякс засега не фигурира Рафик. Трябва да се поразпита Георгий Сергеевич.
— Господи, колко са много! — комично вдигна ръце Олег. — И всичките ли живеят тук?
— Не, тук живее само Иляс. Другите са му приятели, но идват почти през ден. Нещо носят и отнасят, предават си някакви книжа. С една дума, подозрителни типове. Не мисля, че би ви харесало да си имате работа с тях.
— Добре, Георгий Сергеевич, разбрах ви и бих искал от своя страна да ви уверя, че нямам намерение да правя на Ира нищо лошо. Напротив, дори ще ви поискам съвет.
— Съвет ли? — изненада се квартирантът. — За какво?
— Как да помогна на Ира, без да засегна нейната гордост и честолюбие. Вече имах възможност да забележа, че при всяко предложение за помощ тя настръхва и дори се отнася враждебно. Но вие я познавате по-добре и със сигурност ще можете да ми подскажете как и под каква форма бих могъл да направя за нея нещо хубаво и полезно.
— Наистина ли искате да й помогнете? — недоверчиво попита Георгий Сергеевич.
— Разбира се. Всъщност не съм много богат, но все пак разполагам с известни средства и ако вие ми подскажете…
— Купете й дрехи. Сам виждате с какви вехтории се облича. А е само на двайсет години, и на нея й се иска да изглежда не по-зле от другите момичета.
— Може би е по-добре да й давам пари за храна, нали казахте, че гладува?
— Ще е безполезно. Ако й давате пари на ръка, тя веднага ще хукне да купува нещо за сестрите и брат си.
— Тогава да й нося продукти?
— Забравяте, Олег, че Ира е отвикнала от хубавата и обилна храна. Ако от младежка лакомия започне да яде всичко, което й донесете, може наистина да стигне до болница. Очевидно тя има нарушена обмяна, сериозна и нелечима.
— Не мога да си обясня откъде намира сили да работи толкова? Отдавна е трябвало да легне болна от недохранване и изтощение.
— А силата на духа? А волята и устремът към целта? Подценявате Ирочка. Тя е наистина удивително същество. Има желязна воля за победа и тази воля й дава сили, крепи я да не грохне окончателно. Пак ви казвам, Олег, единственото, което можете да направите за нея и което ще й бъде полезно, е да й купите хубави дрехи. Най-важното — нещо топло, защото през зимата тя мръзне. Хубави обувки, топли и да не пропускат вода. Повярвайте ми, това ще бъде най-добре. Но още веднъж ви предупреждавам, ако смятате да я покровителствате два-три дни, след което да изчезнете, по-добре изчезнете още сега. Искам да погледнете трезво на нещата, млади момко, добре да осъзнаете тази ситуация. Откакто живея тук, Ира никога не е водила мъж в дома си. Предполагам, че и на друго място не се е срещала, защото при този начин на живот тя няма нито сили, нито време, нито възможности. Ако сега вие просто й подадете ръка и я приласкаете, тя тутакси ще се привърже към вас, ще се влюби. И ще бъде щастлива. А вие? Имате ли нужда от това? Нали не бихте започнали да ме уверявате, че тя е хубавицата, за която сте мечтали цял живот? Ира е грозничка, бедна и болна, трябва да се грижи за четирима инвалиди, които още години наред ще висят на врата й като воденични камъни, колкото и чудовищно да ви звучи това. Тя е безкрайно почтена и честна, но същевременно — необразована и груба, зле възпитана, има тежък характер. Всичко това много бързо ще ви омръзне. А после? Ще разбиете сърцето й. И, разбира се, моите чудесни съседи ще намерят начин да ви издирят, за да ви обяснят, че не е хубаво да се прави така. А те са темпераментни, с добре развито чувство за женска и мъжка чест, затова подозирам, че техните обяснения ще ви успокоят навеки. И кой ще спечели от това? Ира? Вие? Не. Затова още веднъж настоятелно ви моля, Олег, не предприемайте необмислена стъпка, докато все още имате място за отстъпление. Надявам се все още можете да го направите?
Той втренчено погледна Олег в очите, при което младежът се почувства неудобно.