Незаключената врата

Чукнаха се, отпиха. Настя бързо прибра съдовете в мивката, избърса масата и изразително погледна колегите си.

— Край, момчета, празникът свърши, започват омразните делници. Серьожа, ако обичаш, донеси от хола бележника ми, един голям такъв, в кафявата папка е. Ще я намериш на дивана.

Зарубин се скри в стаята и кой знае защо, не се върна в кухнята подозрително дълго.

— Ей — извика Коротков, — да не заспа там?

— Не, не съм заспал, мислех — обяви Зарубин, когато застана на прага с кафява папка под мишница. — Мислех и анализирах.

— О, представете си само — ехидно проточи Юра. — Намерихме си анализатор. Е, и какво проанализира там след петте чашки?

— Ами разни работи — уклончиво отговори Серьожа. — Ето например, на стола е метнат някакъв пуловер, за Павловна е прекалено голям, а за нейния професор — прекалено евтин. Номер петдесет и четири, четвърти ръст, производство на фирма „Бабино плетиво“, струва най-много седемстотин рубли, ако се купи от магазина, а ако отидеш на пазара, ще ти го дадат и за петстотин. Чий ли може да е, а?

Настя прихна и се извърна, престори се, че съсредоточено мие чиниите.

— Какво друго видя? — строго запита Юра.

— Дълго е за изброяване. Като обща картина се очертава присъствието на чужд мъж, който нощува тук, докато професорът просветлява науката из чужбините. Ти какво, Павловна, да не си решила да посрещнеш петата десетка с разцвет в личния живот?

— Не тя, Серьога, аз реших да се заема с личния си живот — призна Коротков. — Напуснах жена си, а още няма къде да живея. Ето, Аска ме приюти временно. Само не разправяй в службата, нали? Все пак сме началник и подчинена… Няма да ни разберат правилно, ще си чешат езиците.

— Ууу, колко далеч сте отишли — поклати глава Зарубин и седна до масата. — Добре, да не говорим за тъжни неща. Хайде, граждани, нови мои колеги, въвеждайте ме в работата. Къде е станало убийството, кой е убит, защо е убит. Бих искал да чуя и кой го е убил.

— Оптимист — разсмя се Настя. Тя зае мястото си край масата, отвори бележника със записките си, сложи до него карта на парка Соколники. — Ето тук е входът откъм метрото. — Посочи с молив една точка на схемата. — Тук пък, между Първа и Втора лъчева просека, са езерото и горската ивица. Край езерото е била разположена снимачната група. Там е много добро място за снимки, може да се изобрази и гората, и краят й, и брегът на езерото, и пътят, и алеята на градския парк. Според очевидци, шофьорът Теймураз Инджия около единайсет часа и двайсет минути е заявил, че ще заведе Яна Нилская да хапнат и да пият кафе в ресторант „Теменуга“, тъй като имал там познати. Освен това масово заведенията за обществено хранене затварят в десет часа вечерта, само „Теменуга“ и още няколко по-малки работят до полунощ. От мястото на снимките до „Теменуга“ може да се стигне ето така… — Настя прокара молива по вече очертана от някого червена линия. — … или ето така, по синята линия, или пък така, по черната. Пътят, отбелязан с черен молив, е най-дългият, но пък в по-голямата си част минава през осветена територия. Останалите два са определено по-кратки, но минават през неосветени места. Снимките са били планирани за цялата нощ — до седем сутринта, в графика за този ден е имало сцени на разсъмване, затова усетили, че шофьора го няма, едва когато към един през нощта трябвало да бъде закаран вкъщи приключил със снимките актьор. Именно тогава всички разбрали, че Тимур и Яна нещо много дълго ги няма. Изпратили човек до „Теменуга“, но там казали, че Тимур тази вечер не е идвал. Следобед да, дошъл с младо момиче, по описание приличащо на Яна Нилская. Но вечерта — не. Те не можели да сгрешат, защото добре познавали Тимур, той бил, както се казва, местен човек, живеел наблизо и редовно посещавал ресторанта. Докато се чудели и разпитвали, някой забелязал в гъсталака, буквално на сто и петдесет метра от мястото на снимките, някаква суетня, отишли там — гледат, милиция, никого не пускат, оглеждат труп. Оказало се, че е Инджия. Някакъв човек разхождал кучето си, намерил трупа и изтичал в милицията, там е Седемдесет и девети участък, както знаеш, на самата територия на парка, на десетина минути пеш от мястото, на което са открили трупа. Момчето било убито с два изстрела: единия в гърдите, другия — в корема. Както е модерно сега — с пистолет със заглушител, затова никой нищо не е чул. Още някое време ахкали и охкали, докато накрая си спомнили за Яна. А от Яна нямало и следа. Отначало помислили, че се е загубила — паркът е огромен, на места с гъста гора. Решили, че навярно са убили шофьора пред очите й, тя се е уплашила и от страх е хукнала нанякъде, без да търси път, а когато се е опомнила, не е могла да се сети как да се върне. Търсили я до сутринта, кръстосали парка пет пъти, викали я с високоговорител, осветявали с прожектори.