Приливи на Мрака [bg] [ЛП]
- Автор: Розенберг Аарон
- Серия: World of Warcraft(bg) #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Катина Цонева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Приливи на Мрака [bg] [ЛП]». Краткое содержание книги:
— Не можем да ги удържим за дълго! — провикна се Туралиън към Кадгар, който тъкмо бе направил нещо, с което повали някакъв странен орк на пристанището.
Този орк беше облечен с роба вместо с броня и носеше жезъл вместо меч, и Туралиън предположи, че е бил уорлок — еквивалентът на човешки магьосник.
— Трябва да направим нещо, за да им попречим да стигнат до хълмовете! Ако преминат през нас, ще продължат на север право към Столицата!
Кадгар кимна.
— Ще направя, каквото мога — обеща той.
Младият-стар магьосник се концентрира и небето над тях потъмня. За минути ясното синьо небе се покри с черни облаци. Внезапната буря се завихри над Кадгар, а бялата му коса затанцува около него. В небето проблесна светкавица, на която отвърна подобна искра от изпънатите му пръсти. Последва разтърсващ гръм, а мълнията не дойде от небето, а от ръцете на Кадгар, и светлината й разцепи мрака. Тя се разби близо до стената от щитове, право върху насъбралите се орки, които се разхвърчаха, опечени от мощния удар. Последва втора и трета, а Туралиън се възползва от магическата атака. Той прегрупира хората си, укрепи стената и изпрати войници напред, които запалиха огньове на пътя на орките. Мощните пламъци щяха да попречат на Ордата да продължи на запад. Това намали риска от обграждане на силите на Алианса и в същото време ги улесни да поддържат защитата.
Но орките бързо разбраха какво се случва. Няколко от съществата пристъпиха напред и се опитаха да потушат огъня, но елфските стрелци ги повалиха преди дори да се приближат до пламъците. Едно от тях обаче успя да падне в огъня и закрещя, докато бе изцяло погълнато от него. Това накара останалите да отстъпят.
Но огрите се оказаха проблем. Един от тях се изтътри през пламъците, леко обгори краката си, но не забави крачка. Туралиън насочи цял отряд към него и в същото време го атакува с балисти. Но огърът повали много войници, преди накрая да падне, а други бързо напредваха зад него.
— Цели се в тях! — обърна се Туралиън към Кадгар. — Елиминирай огрите!
Кадгар вдигна поглед към него и Туралиън видя, че другарят му изглежда твърде изтощен.
— Ще опитам — съгласи се магьосникът. — Но призоваването на мълния е… изтощително.
Само след миг от пръстите му се изстреля мълния, която се удари в първия огър и го уби на място, но още докато огромното овъглено тяло се свличаше, Кадгар поклати глава.
— Това е всичко, което мога да направя — предупреди той.
Туралиън се надяваше да е достатъчно. Другите огри се поколебаха — дори техните малки мозъци можеха да оценят опасността и това даде време на хората да се прицелят в тях със стрели и още балисти. Стената от щитове все още удържаше, но Ордата продължаваше да напира и не след дълго щеше да преобърне защитата, а жертвите, които беше дала, почти не се бяха отразили на силите й. Утър и останалите паладини не се бяха завърнали и Туралиън можеше само да се надява, че все още се борят със закачулените фигури. Той тъкмо се чудеше какво да направи, когато Лотар се появи до него.
— Подготви кавалерията! — извика командирът. — И дай сигнал за атака!
Атака! Срещу това? Туралиън се вторачи за миг в командира си, но после сви рамене. Е, защо не? Защитата им нямаше да удържи вечно. Той даде знак на глашатая, който наду силно сирената. После всички конници се групираха и Туралиън се присъедини към тях, спирайки точно зад Лотар, който застана начело. Стената от щитове се отвори пред тях и те се спуснаха към челните редици на Ордата и се смесиха с орките. След минута Лотар даде знак и всички се оттеглиха, давайки възможност на стрелците да ги прикриват, докато се изтеглят. После атакуваха отново. Тъкмо се подготвяха за трета атака, когато отнякъде сред орките се чу звук на барабани… и те започнаха да отстъпват!
— Успяхме! — извика Туралиън. — Отстъпват!
Лотар кимна, но не се обърна, а остана загледан в орките, за да види как бързо се прегрупират. После съществата се обърнаха и започнаха да маршируваха отново… на дясно от силите на Алианса.