Островът на изгубените [bg]

Мястото им не беше там, нали?

Джей се усмихна. Определено щеше да се облагодетелства за чужда сметка. И то така, че направо щеше да се превърне в Господар на мрака.

До обедната почивка цялото училище говореше за снощния купон в Адското имение, само Мал не проявяваше интерес. Празненството бе останало в миналото, тя гледаше напред, към бъдещето.

В момента имаше по-сериозни тревоги. Единственото, за което можеше да мисли, беше, че майка й иска да си върне Окото на дракона и че никога няма да я приеме за нещо различно от дъщеря на баща си - с други думи, жалък, слаб човек, - докато не й докаже, че греши.

Мал отново и отново превърташе наум снощния разговор, заради което пропусна по-голямата част от сутрешните часове и проспа следобедните. Когато дойде време за индивидуалната й извънкласна консултация при лейди Тримейн, все още се чувстваше неспокойна и раздразнителна.

- Здравейте, госпожо Тримейн, искали сте да ме видите за пъкления ми кроеж -съобщи тя, след като почука на отворената врата към кабинета гробница на преподавателката.

Лейди Тримейн вдигна поглед от бюрото, на устните й се изписа тънка усмивка.

- Да, влез и затвори вратата, ако обичаш.

На бюрото пред нея стоеше бутилка вкиснало вино, което не беше добър знак. Лейди Тримейн пиеше кисело вино единствено когато бе в кисело настроение.

Мал разбра, че нещо не е наред, но не попита какво, просто седна срещу учителката.

- Е, какво става?

Лейди Тримейн изсумтя.

- Какво става, а? Това ли е жалкото ти подобие на пъклен кроеж за края на годината? Отмъщение на някакво момиче? Мръсни номерца и дебелашки шеги? Това е недостойно за теб, Мал. Ти си най-добрата ми ученичка - тя си наля вино и отпи, след което направи гримаса на отвращение.

„Повече ли очаквахте? Не сте сама, всички очакват повече", помисли си Мал сърдито. „Наредете се на опашката."

- Какво му е на пъкления ми кроеж? - попита на глас.

- Просто не е достатъчно пъклен - изфуча лейди Тримейн.

Мал въздъхна.

Лейди Тримейн я изгледа гневно.

- Наложително е да вложиш в този проект черното си сърце и покварената си душа. Измисли истински пъклен кроеж. План, който ще ти помогне да стигнеш до дъното на злонамереността и ще те издигне до върховете на злодейството, на които знам, че си способна.

Мал срита бюрото и се намръщи. Мислеше си, че настоящият й пъклен кроеж е доста злостен.

- Какви например? И откъде знаете на какви върхове в злодейството съм способна?

- Ти си Мал, дъщеря на Злодеида! Има ли някой, който да не знае това? - лейди Тримейн поклати глава.

„Сигурно ще се учудите, ако ви кажа", помисли си Мал.

Лейди Тримейн продължи да отпива от виното.

- Сигурна съм, че ще измислиш нещо, скъпа. В края на краищата ти си дъщеря на майка си. Очаквам нещо истински ужасяващо и легендарно от пъкления ти кроеж. Нещо, което ще остане в историята - заяви лейди Тримейн и й върна изложението на кроежа. - Ако искаш, ще ти дам минутка да помислиш за идеи.