Сълзата на дявола [bg]

Автор: Дивер Джеффри
Год: 2003
Язык: болгарский
Год: ИК „Ера“
Переводчик: Марин Загорчев
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Сълзата на дявола [bg]». Краткое содержание книги:

Последният ден на годината. Празнично украсен Вашингтон е скован от ужас. След безогледна стрелба метрото е осеяно с трупове. И това е само началото! Защото Гробокопача ще продължи да убива — на всеки четири часа, докато не се изпълни ултиматумът. За екипа от ФБР, разследващ престъплението, бързо става ясно, че Гробокопача е само машина — убиец. „Мозъкът“ на операцията, маскирана като изнудване, е гениален злодей, чиято цел граничи с безумието. Той добре познава преследвачите си, предвидил е всеки техен ход… Праща ги по фалшиви следи, залага им изкусни капани… Разработил си е план за измъкване от всяка ситуация, перфектно „управлява“ изпълнителя на деянията. Единствената улика, водеща към престъпника, е анонимната бележка до кмета, в която се поставят условията, а тя е написана с цел да заблуди следствието. Експертът по документи Паркър Кинкейд и водещата операцията — специален агент Маргарет Лукас, прибягват до консултация с легендарния криминолог Линкълн Райм. Неговият анализ на следите ги насочва към мястото, където е замисляно престъплението. Докато стрелките на часовника неумолимо се движат напред и смъртта дебне още невинни хора, Паркър и Лукас се въоръжават с търпението, нужно при решаване на главоблъсканици, за да разгадаят лабиринтите на мисълта, родила ужасяващото престъпление.
„Гениално замислен роман — истинско предизвикателство за човешкото въображение. Дивър надмина и себе си!“ Стивън Кинг

Перейти на страницу:

— Не, не, не.

— Какво не?

— Уликите са лъжливи — обади се Паркър. — Това е сценарий, нали, Линкълн?

— Също като пиеса на Бродуей — потвърди Райм, доволен от досетливостта на Паркър.

— Как разбрахте? — поинтересува се Кейдж.

— Имам един познат детектив, Роланд Бел. В Нюйоркското управление. Роден е в Северна Каролина. Той използва следния израз: „Прекалено бързо и прекалено лесно.“ Е, всички тези следови улики… Прекалено изобилни са. Извършителят си е натопил ръцете в някоя помия и е опипал хубаво плика. За да ни заблуди.

— А уликите по писмото? — попита Харди.

— О, не, те са истински. Количеството им между нишките съответства на нормално очакваното. Не, не, от уликите по писмото можем да разберем къде живее. Но и пликът… и той може да ни помогне с нещо.

— Че от него може да се очаква всичко — предположи Паркър.

— Точно така — потвърди криминологът.

Паркър обобщи:

— Значи, където живее, има гранит, глина, тухли, сяра, сажди и пепел от печено или изгорено месо.

— Всичката тази прах — замисли се Кейдж — може да е от някоя разрушена постройка.

— Това звучи най-вероятно — съгласи се Харди.

— Най-вероятно ли? Как може да звучи най-вероятно? — попита Райм. — Това е само една възможност. Но не е ли всичко вероятно, докато една от възможностите не се докаже? Помислете по това… — Гласът му заглъхна леко и той заговори на някого другиго в стаята: — Не, Амелия, не се надувам. Казвам само кое е правилно… Том! Том! Сипи още малко. Ако обичаш.

— Господин Райм — заговори Лукас, — всичко това е много хубаво и сме ви благодарни за помощта. Но до следващото нападение на убиеца остават само десет минути. Имате ли идея кой хотел може да е избрал?

— Съжалявам, не — отвърна сериозно Райм; гласът му смрази Паркър. — Сами трябва да се досетите.

— Добре.

— Благодаря, Линкълн — каза Паркър.

— Късмет на всички. Късмет.

Връзката прекъсна.

Паркър погледна бележките си. Гранитен прах… сяра… О, страхотни улики, твърди доказателства. Екипът обаче нямаше почти никакво време да ги обмисли. Поне не до четири часа. Може би и до осем.

Той си представи убиеца сред тълпата, с оръжие, готово за стрелба. Как се готви да натисне спусъка. Колко ли щяха да загинат този път?

Колко семейства?

Колко деца като Давел Уилямс?

Деца като Роби и Стефи.

Всички в полутъмната лаборатория мълчаха, сякаш парализирани от неспособността да надникнат зад воала, забулваш истината.

Паркър погледна бележката; стори му се, че тя му се подиграва.

Телефонът на Лукас иззвъня. Тя го допря до ухото си, послуша известно време, после на устните ѝ разцъфтя весела усмивка, каквато Паркър не беше виждал досега на лицето ѝ.

— Хванахме го! — обяви тя.

— Какво?

— Двама от хората на Джери току-що са открили оцветени в черно патрони под едно кресло на хотел „Фор Сийзънс“ в Джорджтаун. Всички свободни агенти и полицаи са насочени натам.

11.

15.50

— Има ли много хора?

— В хотела ли? — отвърна с въпрос Кейдж. — И още как. Според нашия човек фоайето и барът са претъпкани, там ще се състои нещо като официално откриване. Освен това в залите на горния етаж ще има няколко новогодишни тържества. Много фирми завършват рано работния ден. В хотела ще се съберат сигурно около хиляда души.

Паркър опита да си представи какво може да причини автомат в затворено пространство като зала за приеми.

Тоби Гелър бе включил радиостанцията на честотата на ударния отряд. Гласът на Джери Бейкър ехтеше от високоговорителя:

— Новогодишен водач две до всички отряди. Код дванайсет във „Фор Сийзънс“ на Улица М. Код дванайсет. Престъпник в района на хотела, описание неизвестно. Въоръжен с напълно автоматизиран „Узи“ и заглушител. Имате зелена улица. Повтарям, зелена улица.

Това означаваше, че могат да застрелят заподозрения без предупреждение.

След броени минути в хотела щяха да нахлуят десетки полицаи. Щяха ли да го хванат? Дори да не успеят, може би щяха да го изплашат, така че да избяга, без никой да пострада.

Все пак можеше да го хванат. Да го арестуват или ако се съпротивлява, да го застрелят. Тогава ужасът щеше да свърши; Паркър щеше да се върне при децата си.

Какво ли правеха сега? Притеснен ли е Роби?

„О, Роби, как да те накарам да не се тревожиш? Лодкаря отдавна е мъртъв. Но виж, тази нощ вилнее друг Лодкар, дори по-страшен. Така действа злото, синко. Изпълзява от гроба си отново и отново и няма начин да го спрем…“

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?