Рубинения кръг [bg]

— След като знаем, че тя стои зад всичко това, трябва да я открием и да освободим Джил — изръмжа Еди. Заради този живот на път той се бръснеше дори още по-рядко и вече му бе пораснала брада. — Тя е оставила следа: намира се в Палм Спрингс. Трябва да бъде спряна веднъж и завинаги.

— Съгласна съм — заяви решително Сидни, изтръгвайки се от мъчителния си унес. — Трябва да приключим с това и да върнем Джил. Едва ли някой от нас ще може скоро да заспи — по-добре веднага да потеглим към Палм Спрингс.

— Не и ти — каза Джаки. — В момента ти изобщо не бива да приближаваш до Палм Спрингс.

— Какво? — възкликна Сидни не по-малко нетърпелива и напрегната от Еди. — Това е следващото парче от мозайката! Алисия все едно ни го казва директно.

— И тъкмо заради това няма да се втурнем натам презглава — поне засега.

— Но Джил… — поде Еди.

Джаки поклати глава.

— Ние все още не знаем доколко Джил е замесена във всичко това. Знаем само, че Алисия подмамва Сидни да отиде в Палм Спрингс, където навярно я очаква хитроумен капан. Освен това Алисия следва старата си схема първо да омаломощи врага си. Този „лов на боклук“ не е само за нейно забавление. Тя иска да изтощи магическите сили на Сидни. Ако се втурнеш сега към Палм Спрингс, след като през последните дни използва толкова много магия, има голяма вероятност да не се справиш с това, което тя ти е подготвила. Тогава ще те загубим и никога няма да узнаем какво се е случило с Джил.

В гърдите ми се надигнаха противоречиви чувства и аз стиснах по-силно ръката на Сидни. Можех да разбера защо Джаки иска да държи Сидни по-далеч от опасността. Аз също го исках. Ала в същото време, като останалите, напрежението в мен нарастваше. С всеки изминал ден животът на Джил се подлагаше на все по-голям риск. Как можехме да бездействаме, когато имахме истинска следа?

— Но — продължи Джаки, сякаш прочела мислите ми — това не означава, че възнамерявам просто да изоставим Джил. Искам да организирам старателно претърсване на Палм Спрингс — особено Салтън Сий — но смятам да го осъществя с подходяща подкрепа.

Двамата с Еди нищо не разбрахме, но Сидни, както обикновено, схвана на мига.

— Стелата — каза тя, имайки предвид вещерското сборище, към което тя се бе присъединила.

Джаки кимна.