Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 36 37 38 39 40 41 42 43 44 ... 384
Перейти на страницу:

— Чувал ли си нещо за брат си в Ленинград?

Лев поклати глава.

— Нищо от войната насам. Няма да се учудя, ако е мъртъв. Доста стари болшевики изчезнаха. — Като си говорим за семейството, в неделя видях природената си сестра. Беше отишла на пикника на плажа. — Прекарахте ли добре?

— Направо ти е бясна, знаеш ли?

— Сега пък какво съм направил?

— Казал си й, че ще я вземеш в Белия дом, а после си завел Гладис Анджелъс. — Вярно е, забравих. Но исках и малко реклама за Страст. До тях се доближи висок мъж с крещящо десениран, дори според сегашната мода, костюм. Той докосна ръба на шапката си:

— Добро утро, шефе.

Лев обясни на сина си:

— Джо Брехунов отговаря за сигурността тук. Джо, това е синът ми Грег.

— Приятно ми е — отвърна Брехунов.

Грег стисна ръката му. Както повечето фабрики, и леярната имаше собствена полицейска сила. Брехунов обаче приличаше повече на престъпник, отколкото на полицай.

— Спокойно ли е? — поинтересува се Лев.

— Малък инцидент през нощта — обясни Брехунов. — Двама машиностроители опитаха да изнесат петнадесетинчов винкел авиационна стомана. Хванахме ги, когато опитваха да го прехвърлят през оградата.

— Повикахте ли полицията? — попита Грег.

— Нямаше нужда — усмихна се Брехунов. — Поговорихме си малко за понятието за частна собственост и после ги изпратихме до болницата да си помислят хубаво за това. Грег не се изненада, че хората от охраната на баща му бият крадците така, че ония да стигат до болница. Лев никога не бе посягал да удари него или майка му, но момчето усещаше, че насилието не се намира особено надълбоко под чаровната външност на баща му. Предположи, че е заради ранните му години в лошите квартали на Ленинград. Иззад една от пещите се показа закръглен мъж в син костюм и работническо таке. — Това е профсъюзният водач Брайън Хол — представи го Лев. — Добро утро, Хол.

— Добро утро, Пешков.

Грег повдигна вежди. Хората обикновено наричаха баща му господин Пешков.

Лев стоеше разкрачен, с ръце на кръста.

— Е, имате ли отговор за мен?

На лицето на Хол се появи упорито изражение.

— Хората няма да се върнат на работа с намаление в заплатата, ако това имате предвид.

— Но аз направих предложението си по-добро!

— Все си остава намаление на заплатата.

Грег започна да се нервира. Баща му не понасяше съпротива и можеше да избухне. — Управителят ми казва, че не получаваме никакви поръчки, понеже не може да направи цените конкурентни при такива заплати. — Това е заради остарелите машини, Пешков. Някои от струговете са отпреди войната! Трябва да купиш нови машини. — Посред депресията? Да не си побъркан? Няма да хвърлям повече пари на вятъра. — Е, така се чувстват и работниците ти — произнесе Хол с вида на човек, който вади асото от картите си. — Няма да ти дадат пари, когато самите те нямат достатъчно за себе си. Грег си помисли, че работниците постъпват глупаво, като стачкуват по време на депресия, и бе раздразнен от самоконтрола на Хол. Мъжът говореше, сякаш е равен на Лев, а не негов служител.

Пешков продължи:

— Както сме я подкарали, всички губим пари. Има ли смисъл в това нещо? — То вече е извън контрола ми — отвърна Хол. На Грег му прозвуча самодоволно. — Профсъюзът изпраща екип от центъра, за да вземат нещата в свои ръце. Пълничкият човек извади голям стоманен часовник от джобчето на жилетката си.

— Влакът им трябва да пристигне до час.

Лицето на Лев потъмня:

— Не ни трябват външни натрапници, които да разбъркват нещата. — Ако не искаш неприятности, не бива да ги предизвикваш.

Лев стисна ръка в юмрук, но господин Хол си излезе.

Тогава фабрикантът ядосано се обърна към Брехунов:

— Знаеше ли за тия от ръководството на профсъюза?

Началникът на охраната изглеждаше нервен.

— Заемам се веднага с тая работа, шефе.

— Разбери кои са и къде са отседнали.

— Няма да е трудно.

— И ги върни в Ню Йорк в някоя линейка.

1 ... 36 37 38 39 40 41 42 43 44 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)