Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
— Чувал ли си нещо за брат си в Ленинград?
Лев поклати глава.
— Нищо от войната насам. Няма да се учудя, ако е мъртъв. Доста стари болшевики изчезнаха. — Като си говорим за семейството, в неделя видях природената си сестра. Беше отишла на пикника на плажа. — Прекарахте ли добре?
— Направо ти е бясна, знаеш ли?
— Сега пък какво съм направил?
— Казал си й, че ще я вземеш в Белия дом, а после си завел Гладис Анджелъс. — Вярно е, забравих. Но исках и малко реклама за Страст. До тях се доближи висок мъж с крещящо десениран, дори според сегашната мода, костюм. Той докосна ръба на шапката си:
— Добро утро, шефе.
Лев обясни на сина си:
— Джо Брехунов отговаря за сигурността тук. Джо, това е синът ми Грег.
— Приятно ми е — отвърна Брехунов.
Грег стисна ръката му. Както повечето фабрики, и леярната имаше собствена полицейска сила. Брехунов обаче приличаше повече на престъпник, отколкото на полицай.
— Спокойно ли е? — поинтересува се Лев.
— Малък инцидент през нощта — обясни Брехунов. — Двама машиностроители опитаха да изнесат петнадесетинчов винкел авиационна стомана. Хванахме ги, когато опитваха да го прехвърлят през оградата.
— Повикахте ли полицията? — попита Грег.
— Нямаше нужда — усмихна се Брехунов. — Поговорихме си малко за понятието за частна собственост и после ги изпратихме до болницата да си помислят хубаво за това. Грег не се изненада, че хората от охраната на баща му бият крадците така, че ония да стигат до болница. Лев никога не бе посягал да удари него или майка му, но момчето усещаше, че насилието не се намира особено надълбоко под чаровната външност на баща му. Предположи, че е заради ранните му години в лошите квартали на Ленинград. Иззад една от пещите се показа закръглен мъж в син костюм и работническо таке. — Това е профсъюзният водач Брайън Хол — представи го Лев. — Добро утро, Хол.
— Добро утро, Пешков.
Грег повдигна вежди. Хората обикновено наричаха баща му господин Пешков.
Лев стоеше разкрачен, с ръце на кръста.
— Е, имате ли отговор за мен?
На лицето на Хол се появи упорито изражение.
— Хората няма да се върнат на работа с намаление в заплатата, ако това имате предвид.
— Но аз направих предложението си по-добро!
— Все си остава намаление на заплатата.
Грег започна да се нервира. Баща му не понасяше съпротива и можеше да избухне. — Управителят ми казва, че не получаваме никакви поръчки, понеже не може да направи цените конкурентни при такива заплати. — Това е заради остарелите машини, Пешков. Някои от струговете са отпреди войната! Трябва да купиш нови машини. — Посред депресията? Да не си побъркан? Няма да хвърлям повече пари на вятъра. — Е, така се чувстват и работниците ти — произнесе Хол с вида на човек, който вади асото от картите си. — Няма да ти дадат пари, когато самите те нямат достатъчно за себе си. Грег си помисли, че работниците постъпват глупаво, като стачкуват по време на депресия, и бе раздразнен от самоконтрола на Хол. Мъжът говореше, сякаш е равен на Лев, а не негов служител.
Пешков продължи:
— Както сме я подкарали, всички губим пари. Има ли смисъл в това нещо? — То вече е извън контрола ми — отвърна Хол. На Грег му прозвуча самодоволно. — Профсъюзът изпраща екип от центъра, за да вземат нещата в свои ръце. Пълничкият човек извади голям стоманен часовник от джобчето на жилетката си.
— Влакът им трябва да пристигне до час.
Лицето на Лев потъмня:
— Не ни трябват външни натрапници, които да разбъркват нещата. — Ако не искаш неприятности, не бива да ги предизвикваш.
Лев стисна ръка в юмрук, но господин Хол си излезе.
Тогава фабрикантът ядосано се обърна към Брехунов:
— Знаеше ли за тия от ръководството на профсъюза?
Началникът на охраната изглеждаше нервен.
— Заемам се веднага с тая работа, шефе.
— Разбери кои са и къде са отседнали.
— Няма да е трудно.
— И ги върни в Ню Йорк в някоя линейка.