Тайната на забранената книга [bg]

Усещането се засили, докато слизах по стълбите и ставаше все по-силно, докато вървях към задната част на книжарницата. Трябваше да обърна повече внимание, но в този момент се самосъжалявах до забрава.

Когато пристъпих през втората от вратите, отделящи личните и служебните владения на Баронс, вече треперех и се потях едновременно, ръцете ми бяха студени и влажни, а стомахът ми беше пенеща се каша. Никога през живота си не бях минавала от здраво състояние до такова крайно неразположение толкова бързо.

Баронс беше седнал на дивана, който бях освободила, ръцете му бяха протегнати на облегалката, краката разтворени. Изглеждаше като лъв, който се излежава до плячката си. Но погледът му беше остър като на ястреб. Изучаваше ме с лаком интерес, докато пристъпвах през вратата. Имаше някакви документи на дивана до него, чиято важност тепърва щях да разбера.

Затворих вратата и незабавно се превих на две, и повърнах това, което беше останало от обяда ми. Повечето от щетите по безценната му черга причини водата, която бях изпила. Пия много вода. Хидратирането отвътре е дори по-важно от това да използваш добър овлажнител за кожата. Повръщах, докато не остана нищо, после се напънах още няколко пъти. Отново бях на ръце и колене, за втори път за два дни и това определено не ми харесваше. Прокарах ръкав през устата си и се взрях в него. Мразех косата си и мразех живота си, и можех да усетя как струи от очите ми. Той от друга страна изглеждаше много доволен.

— Какво стана току-що, Баронс? Какво ми направи? — обвиних го. Въпреки че изглеждаше невероятно, бях сигурна, че той някак е виновен за внезапното ми неразположение.

Той се засмя и се изправи, като гледаше надолу към мен.

— Ти, госпожице Лейн, можеш да усетиш Шинсар Дъб. И току-що стана много, много полезна за мен.