Открадни си свят [bg]

— Говорим за лайна.

— НА ВРЕМЕТО ОБИЧАХТЕ ДА ГОВОРИТЕ, КАПИТАНЕ.

— С теб да, това е различно.

— ИЛИ С ГОСПОЖИЦА ЗОДИАК.

— Но тя все отсъства — отвърна капитан Джут. Усещаше, че се държи егоистично. И защо не? Защо поне веднъж да не се постави на първо място?

— ИЛИ КАПИТАН ГИЛЕСПИ.

— Нямам време! — тросна се Джут и изскочи от леглото.

— Можеш да свършиш поне тази работа вместо мен — заяви тя, докато се обличаше. — Поръчай си роботизирано превъплъщение и слез долу сред хората. Сигурна съм, че ще се справиш по-добре от мен.

— ЩЕ БЪДА ПОВЕЧЕ ОТ ЩАСТЛИВА, КАПИТАНЕ.

— Не — възрази Табита. — Трябва аз да го направя.

Днес я очакваше делегация на алтециани, които се оплакваха от сапунената опера, повтаряна по един от каналите. Очакваха, че ще е запозната с проблема и когато невежеството й излезе на бял свят, й показаха на монитора в нейния офис безконечни клипове с хора, които спорят помежду си във вехтошарска, орбитална обстановка. Говорителят им непрестанно чукаше с люспестия си червеникав показалец по екрана, сочейки член на неговата раса, изтипосан с безформено жълто боне и мръсна плетена пелерина.

— Ъхендинстфеният гналтешиански предстафител фъф филма — заяви й ядосано той. — И той ъъх нгтрафестит!

Капитан Джут потърка очи. Горещината беше нетърпима, подсилвана от струпаните около бюрото й разгневени алтециани. Струваше й се, че ще се задуши. Тя се пресегна и почеса алтецианския говорител под брадата, където знаеше, че обичат. Никой няма да го забележи, искаше й се да му каже, но знаеше, че само ще ги обиди повече.

— Трябва да си направите ваша програма — рече тя. — Хайде да излезем и да пийнем.

Тя ги отведе в „Тривиа“.

— Знаете ли, че тъкмо алтецианин ме научи да летя — разказваше им. Винаги го разправяше на алтецианите. — Чували ли сте го? Кой от вас ще опита чашка „Стара парализа“?

В Прозореца на „Тривиа“ показваха пръстените на Сатурн. Не бяха като истинските, но хората, които не ги бяха виждали, се наслаждаваха на гледката.

В ъгъла седеше Последния поет, заобиколен от своя постоянен антураж.

— Серафимите — обяви той — готвят с ДНК. — Вдигна чаша, сякаш предлагаше тост, но в действителност само искаше да им привлече вниманието. — Играят си с нашите спирални вериги, като да са някакви сребърни броеници.

Капитан Джут поръча огромно количество напитки, после тайничко се измъкна. Под Земната зала имаше вита стълба, която водеше до една овална врата в корпуса. Стига да разполагаш със скафандър и въже, можеш да се поразходиш навън.

Капитанът стоеше между ерозиралите; безформени хълмчета и полегати равнини, които представляваха обшивката на нейния свят. Ужасно й приличаше на повърхността на някоя планета. Без мащаб и перспектива „Изобилие“ се смаляваше до самотен остров от блестящ, сивкав камък сред море от тъмносив памук и под небе от бозаво нищо.