Кралица на въздух и мрак [bg]

В мига, в който Кристина отвори вратата на кухнята, Хелън се показа иззад плота, стиснала черпак в ръката си и грейнала в усмивка.

— Добро утро!

Кристина се беше събудила рано, тялото й беше объркано от часовата разлика между Лос Анджелис и Идрис, и се беше отправила като сомнамбул към кухнята с намерението да си направи печени филийки и кафе. От бодрия поздрав на Хелън й се прииска да легне на масата и да си подремне. Не разбираше хората, които бяха енергични сутрин, особено онези, които го правеха без кофеинова инжекция.

— Приготвям овесена каша — продължи Хелън.

— О.

Кристина никак не обичаше овесена каша.

— Ейлийн е в кабинета, мъчи се да въведе някакъв ред в документите. Изглежда, че центурионите са обърнали мястото надолу с главата — каза Хелън, като направи гримаса.

— Така е.

Кристина погледна с копнеж към кафе машината. Дали би било грубо да заобиколи Хелън и да грабне пакета с кафе и филтъра?

— Не се хаби — рече Хелън. — Центурионите бяха оставили мухлясало кафе в каната.

Тя махна към умивалника, където я беше накиснала. Кристина начаса намрази центурионите още повече.

— Има ли нещо, което да не са оплескали?

— Оставили са мръсно пране — заяви Марк, появявайки се с мокра коса.

Явно току-що беше взел душ. Кристина почувства как в стомаха й преминаха нервни тръпки и приседна на едно от високите столчета до кухненския плот. Все още виждаше зарастващата кожа около китката на Марк, където обвързващата магия го беше порязала, около нейната китка имаше същия белег. Очите му сияеха на лъчите на утринното слънце, синьо и златно, като сърцето на океана. Тя извърна бързо поглед и се зае да изучава една плочка, на която беше изобразено как влачат тялото на Хектор около стените на Троя.

— Толкова много мръсно пране. Купчини мръсно пране.

— Аз ще се погрижа. — Хелън беше отишла до печката и бъркаше усърдно една тенджера. — Приготвям овесена каша.

— О — каза Марк.

Очите му срещнаха тези на Кристина за миг и между тях премина споделен момент на неприязън към овесената каша.

В кухнята заприиждаха още Блекторновци — Тай, последван от Кит, а после Дру и Тави. Надигна се глъчка и за миг всичко като че ли беше почти нормално. Почти. Без Ема, знаеше Кристина, Институтът никога нямаше да бъде нормален за нея. Ема беше първият човек, когото бе срещнала в Лос Анджелис. Ема се бе сприятелила с нея незабавно и без колебание. Опознала бе Лос Анджелис, посещавайки любимите места на Ема, тайните й плажове и пътеки из каньоните, носейки се в колата с пуснато радио и пуснати коси, хотдог от „Пинк“ и пай от „Епъл Пан“ посред нощ.