Кралица на въздух и мрак [bg]

— Чичото на Джулиън изучаваше класиците — обади се Ема.

— А, да, Зара го спомена.

Хорас се отпусна тежко на стола зад махагоновото бюро. Беше едър мъж, кокалест и с невзрачно лице. Единственото необичайно нещо в него беше ръстът му — дланите му бяха огромни, едрите му рамене опъваха плата на униформата. Явно не бяха имали време да му ушият униформа по мярка.

— А сега, деца. Трябва да отбележа, че съм изненадан от вас двамата. Открай време съществуват толкова… динамични отношения между родовете Блекторн и Карстерс и Клейва.

— Клейвът се промени — заяви Ема.

— Понякога промените са за добро — отвърна Хорас. — А тази доста се забави.

Джулиън вдигна крака, слагайки тежките си обувки върху бюрото на Хорас. Ема примига. Джулиън открай време имаше бунтовнически дух, но рядко го проявяваше открито. Той се усмихна ангелски и заяви:

— Защо просто не ни кажете какво искате?

Очите на Хорас проблеснаха. В тях имаше гняв, ала когато проговори, гласът му беше спокоен.

— Вие двамата здравата преебахте нещата. Повече, отколкото предполагате.

Ема беше слисана. Възрастните ловци на сенки, особено онези, които заемаха високи постове, рядко ругаеха пред онези, които смятаха за деца.

— Какво искате да кажете? — попита го.

Той отвори едно от чекмеджетата на бюрото си и извади черен кожен бележник.

— Записките на Робърт Лайтууд — обясни. — Водел ги е след всяка своя среща. Сторил го е и след срещата с вас.

Джулиън пребледня, очевидно бележникът му беше познат. Робърт трябва да беше написал нещо в него, след като Ема си беше тръгнала от кабинета му с Мануел.

— Знам, че сте му казали за връзката си. — Изрече го с истинска наслада. — Парабатаи, влюбени един в друг. Отвратително. Знам и какво сте искали от него. Изгнание.

Въпреки че кръвта се беше отцедила от лицето му, гласът на Джулиън не трепваше.

— Все още смятам, че трябва да ни кажете какво искате от нас.

— Да се влюбиш в своя парабатай е, да го наречем така, нарушаване на договор. Договорът, който като нефилими сте сключили с Клейва. Това осквернява нашата най-свята връзка. — Той прибра бележника обратно в чекмеджето. — Ала аз не съм несговорчив човек. Измислих взаимноизгодно решение на всичките ни дребни проблеми. И няколко от големите.

— Решенията рядко са изгодни и за двете страни, когато една от тях държи цялата власт — подхвърли Джулиън.

Диърборн не му обърна внимание.

— Ако се съгласите да бъдете изпратени на мисия в царството на елфите, ако обещаете да откриете и убиете Анабел Блекторн и да върнете Черната книга на мъртвите, ще изпълня предложеното от Робърт. Изгнание и тайна. Никой никога няма да научи.

— Няма откъде да сме сигурни, че Анабел е в царството на елфите… — започна Джулиън.

— Не говорите сериозно — каза Ема едновременно с него.

— Според моите източници е в Двора на тъмните елфи и да, говоря сериозно. Бих се заклел върху Меча на смъртните, ако някой от рода Карстерс не го беше счупил.