Кралица на въздух и мрак [bg]

Хелън направи място на Кристина край плота до печката.

Кристина й подаде хляба и докато Хелън пъхаше филийките в тостера, тя видя, че ръцете й треперят.

— Наистина не искам яйца за закуска.

Дру извади едно цвете от вазата и откъсна главичката му. Венчелистчетата се посипаха по масата.

— Хайде стига. — Марк се приближи до по-малките си брат и сестра и разроши с обич косите им. — Току-що се прибрахме. Не вгорчавайте живота на Хелън.

— Е, не е нужно тя да ни приготвя закуска — каза Дру. — И сами можем да го направим.

Хелън се приближи забързано до масата и остави чинията с препечени филийки. Дру се взря безизразно в тях.

— Хайде де, Дру. Хапни няколко филийки.

Дру цялата настръхна.

— Не ми казвай какво да ям и какво да не ям.

Хелън потръпна. Тави посегна към буркана със сладко, обърна го надолу с главата и го раздруса, докато лепкавият конфитюр не опръска чинията, масата и ръцете му. Той се изкиска.

— Недей… не! — Хелън грабна буркана от него. — Тави, не прави така!

— Теб не е нужно да те слушам. — Личицето на Тави се зачерви. — Дори не те познавам.

И като мина покрай Дру, той изхвръкна от кухнята. След миг Дру стрелна Хелън с укоризнен поглед и се втурна след него.

Хелън остана на мястото си, стиснала празния пластмасов буркан от сладко, а по лицето й се стичаха сълзи. Сърцето на Кристина се сви от съчувствие. Единственото, което искаше, бе да угоди на братята и сестрите си, ала те не можеха да й простят, задето не беше Джулиън.

Понечи да отиде при Хелън, но Марк вече беше там и я прегръщаше, изцапвайки ризата си със сладко.

— Няма нищо — чу го да казва Кристина. — Когато аз се върнах, непрекъснато обърквах всичко…

Чувствайки се така, сякаш се натрапва, Кристина се измъкна от кухнята — някои семейни сцени бяха лични. Пое бавно по коридора (сигурна бе, че в библиотеката има още една кафемашина), мислейки си за онова, което Марк беше казал на Хелън. Зачуди се дали наистина се чувства по този начин. Помнеше първия път, когато го беше видяла, сгушен до стената на спалнята си, а вятърът развяваше пердетата около него като корабни платна. Връзката, която бе почувствала между тях двамата, беше мигновена — не го беше познавала, преди Ловът да го отведе, и нямаше никакви очаквания за това какъв бе и какъв би трябвало да бъде. Това ги беше свързало така силно, както и обвързващата магия, но ако всичко се беше променило? Ами ако онова, което имаха, бе разбито и никога не може да бъде поправено?

— Кристина!

Обърна се рязко. Марк беше зад нея, зачервен, беше тичал, за да я настигне. Спря, когато тя се обърна, и се поколеба за миг с вида на човек, който се кани да прекрачи през ръба на стръмна скала.

— Сега трябва да бъда с Хелън, но искам да говоря с теб. От доста време искам да говоря с теб. Да се видим на паркинга тази вечер, когато луната се издигне в небето.