Мечове и черна магия [bg]

Лицето на херцога бе сиво и набраздено от болка, но той се владееше, въпреки че при всяко поемане на дъх ръката му се вкопчваше конвулсивно в ръба на леглото, докато кокалчетата му не заприличат на бели камъчета. Той беше повдигнат с помощта на възглавници, а плътно около раменете му беше затъкната обшита с кожа мантия. Около леглото горяха дългокраки мангали, но въпреки всичко той се тресеше конвулсивно.

— Ела тук, момиче — заповяда той с тих, измъчен глас, който изсъска през разтеглените му устни. — Ти знаеш какво се е случило. Сърцето ме боли, сякаш под него гори огън, а кожата ми е скована в лед. Усещам бодежи в ставите, като че ли дълги игли ги пронизват от край до край. Това е магьосническо дело.

— Магьосническо дело, без съмнение — потвърди Гискорл, мършаволикият му приближен, който стоеше до леглото. — И няма нужда да гадаем кой е. Онова малко змийче, което не убихте достатъчно бързо преди десетина дни! Имаме вести, че се крие в гората и разговаря с… определени личности — допълни той, измервайки с подозрително присвити очи Ивриан.

Спазми на агония разтърсиха херцога.

— Трябваше да смажа вълчето заедно със стареца — простена той. След това очите му се преместиха отново към Ивриан. — Слушай, момиче, виждали са те да се мотаеш из гората, където бе убит старият магьосник. Смята се, че си разговаряла с чирака му.

Ивриан навлажни устните си, опита се да заговори, после разтърси глава. Усещаше как очите на баща й я пронизват. След това пръстите му се протегнаха и я сграбчиха за косата.

— Мисля, че си в сговор с него! — Шепотът му беше като ръждив нож. — Ти му помагаш да прави това с мен. Признай си! Признай! — И той завря бузата й в най-близката факла, така че косата й запуши и нейното „Не!“ се превърна в ужасяващ писък. Факлата се олюля и Гискорл я закрепи по-стабилно. През писъка на Ивриан херцогът изръмжа: — Майка ти веднъж държеше в ръка нажежени въглени, за да покаже, че е достойна.

Призрачен син пламък плъзна по косата на Ивриан. Херцогът я дръпна от факлата и се отпусна отново върху възглавниците.

— Отпратете я — прошепна тихо той накрая, произнасяйки с усилие всяка дума. — Тя е страхливка и не би се осмелила да нарани дори мен. Междувременно, Гискорл, изпрати още хора да претърсват гората. Трябва да открият леговището му до зазоряване, иначе ще разкъсам сърцето си, за да се спася от болката.

Гискорл рязко блъсна Ивриан към вратата. Тя се присви от страх и излезе от стаята, борейки се със сълзите си. Бузата й туптеше от болка. Не забеляза странната усмивка, с която ястреболикият мъж проследи оттеглянето й.