Мечове и черна магия [bg]

Джанарл се приведе напрегнато на седлото, мърморейки „Вълчето има зъбки“, но в този миг третият ловец, който бе заобиколил младежа, го халоса в тила с дръжката на меча. Онзи изпусна оръжието си, олюля се и започна да пада, но първият ловец го сграбчи за яката на туниката и го запрати към другарите си. Те го приеха веселяшки, с шамари и плесници, налагайки го по главата и ребрата с прибрани в ножниците кинжали, а накрая го оставиха да падне на земята и го заритаха, налитайки му като глутница хрътки.

Джанарл седеше неподвижно, наблюдавайки дъщеря си. Не бе пропуснал уплашеното й трепване, когато тя позна появилия се младеж. Сега я видя как се привежда напред с разтреперани устни. На два пъти се опита да заговори. Конят й пристъпваше неспокойно и цвилеше. Накрая тя оклюма глава и се сви, а от гърлото й се откъсна сподавен хленч. Тогава Джанарл изсумтя доволно и извика:

— Стига засега! Домъкнете го тук!

Двама ловци повлякоха между себе си полуприпадналия младеж, чиито сиви дрехи сега бяха опръскани с червени петна.

— Страхливец — каза херцогът. — Това забавление няма да те убие. Те само те обработват леко преди другите забавления. Но аз забравих, че ти си едно лукаво магьосниче, мекушаво създание, което ломоти заклинания в мрака и проклятия зад гърба на хората, пъзльо, който се глези с животинки и иска да напълни горите със сладникави гадости. Пфу! Настръхвам, като си помисля. А на всичкото отгоре се опитваш да поквариш дъщеря ми и… Слушай ме, магьосниче, на теб говоря! — И като се приведе от седлото, той сграбчи люшкащата се глава на младежа, заравяйки пръсти в косите му. Очите на момъка се завъртяха диво и той конвулсивно се дръпна, което изненада ловците и едва не събори Джанарл от седлото.