Мечове и черна магия [bg]

Влизайки в килията за изтезания дълбоко в подземията на крепостта, Джанарл усети гореща вълна на ликуване, точно както когато той и ловците му затваряха обръча около преследваното животно. Но на върха на вълната имаше съвсем лека пяна от страх. Чувствата му приличаха малко на тези на прегладнял като вълк човек, който е поканен на пищен банкет, обаче е бил предупреден от гадатели да се пази от отрова. Преследваше го трескавото, уплашено лице на мъжа, ранен в ръката от ръждивия бронзов меч на магьосничето. Очите му срещнаха тези на чирака на Главас Ро, чието полуголо тяло бе разпънато — макар все още не болезнено — върху дибата7, и усещането за страх на херцога се изостри. Бяха прекалено изпитателни тези очи, прекалено хладни и заплашителни, прекалено намекващи за магически сили.

Той ядосано си каза, че малко болка скоро ще промени изражението им в безизходна паника. Каза си, че е естествено все още да е нервен от ужасите на изминалата нощ, когато животът едва не бе изтръгнат от него с помощта на нечисти магии. Но дълбоко в сърцето си знаеше, че този страх винаги е бил в него — страхът от нещо или някого, който един ден ще се окаже по-силен от него и ще го нарани така, както той наранява другите; страхът от мъртвите, на които бе причинил зло и повече не можеше да нарани; страхът от мъртвата му жена, която действително бе по-силна и по-жестока от него и която го унижаваше по хиляди начини, които никой друг, освен него не помнеше.

Но той също така знаеше, че дъщеря му скоро ще бъде тук и той ще може да прехвърли страховете си върху нея; като я накара да се страхува, ще успее да заздрави собствения си кураж, както бе правил безброй пъти в миналото.

Затова той уверено зае мястото си и заповяда мъченията да започнат.

Докато голямото колело скърцаше и кожените ремъци, омотали китките и глезените му, започнаха да се затягат, Мишока усети да го връхлита пристъп на безпомощна паника. Тя се съсредоточи в ставите му — тези малки, дълбоко заровени връзки на костите, обикновено намиращи се в безопасност. Все още нямаше болка. Тялото му просто беше леко разтегнато, сякаш се прозяваше.

Ниският таван бе близо до лицето му. Трептящата светлина на факлите очертаваше жлебовете в камъка и прашните паяжини. В краката си можеше да види горната част на колелото и две големи ръце, които сграбчваха стърчащите ръчки и без никакво усилие ги издърпваха надолу, много бавно, спирайки всеки път за по двайсетина сърцеудара. Обръщайки главата и очите си встрани, можеше да види едрата фигура на херцога — не толкова широка като изобразяващата го кукла, но все пак широка — да седи на резбован дървен стол, а край него стояха двама въоръжени мъже. Тъмните му ръце бяха стиснали топките върху страничните подпори, а покритите му със скъпоценни камъни пръстени проблясваха със скрит огън. Краката му бяха здраво вкопани в земята. Челюстта му бе стисната. Само очите му показваха някакво безпокойство или уязвимост. Те непрестанно се стрелкаха насам-натам — бързо, без да спират, като закрепени на ос очи на кукла.