Мечове и черна магия [bg]

Разсеяно се замисли за пиратите, които бяха заплашвали живота му на запад. Но тяхната весела безпощадност се различаваше от преднамерената и жадувана жестокост на ловците на Джанарл.

Постепенно гневът и омразата забушуваха в него. Той видя боговете на Главас Ро, ведрите им по-рано лица бяха бели и подигравателни. Дочу думите на древни заклинания, но те отекваха с ново значение. След това виденията се оттеглиха и пред него се изви вихрушка от ухилени лица и жестоки ръце. И някъде сред тях — бялото, виновно лице на едно момиче. Мечове, тояги, камшици. Всичко се въртеше. А в центъра, като главината на колело за мъчения — едрата, мощна фигура на херцога.

Какво представляваше учението на Главас Ро пред това колело? То се бе претърколило през него и го бе смазало. Какво представляваше бялата магия пред Джанарл и неговите главорези? Само един безценен пергамент, който да бъде опетнен. Вълшебен бисер, който да бъде стъпкан в калта. Дълбоки и мъдри мисли, който да бъдат изтръгнати заедно с родилия ги мозък.

Но съществуваше и друга магия. Магията, която Главас Ро му забраняваше — понякога с усмивка, под която обаче винаги се криеше сериозност. Магията, за която Мишока бе научил само по намеци и предупреждения. Магия, която се коренеше в смъртта, омразата, болката и разрухата, която се занимаваше с отрови и писъци в нощта, която се процеждаше през черните пространства между звездите, която, както бе казал Джанарл, шепнеше проклятия в мрака зад гърба на хората.

Сякаш цялото предишно знание на Мишока — за малките същества и звездите, и благотворните магии, и природните принципи на доброта — бе лумнало и изгоряло в един бърз, внезапен пожар. И черната пепел бе оживяла и се бе размърдала, и от нея бяха изпълзели пълчища нощни твари, наподобяващи изгорените, само че грозни и изопачени. Прокрадващи се, дебнещи, лутащи се фигури. Безсърдечни, изпълнени с омраза и ужас, но толкова прекрасни наглед, като черни паяци, полюляващи се в геометричните си паяжини.