Мечове и черна магия [bg]

Той й се присмя.

— Да, та после да ме предадеш, така ли? Да ме бият отново, докато ти гледаш? Да ти слушам сладкото лъжливо гласче, докато ловците на баща ти се прокрадват към мен? Не, имам други планове.

— Планове ли? — запита тя. Гласът й бе тревожен. — Мишок, животът ти е в опасност, докато се спотайваш тук. Хората на баща ми са се заклели да те убият още щом те зърнат. Казвам ти, ще умра, ако те заловят. Не се бави, а изчезвай оттук. Само ми кажи преди това, че не ме мразиш. — И тя пристъпи към него.

Той отново й се присмя.

— Ти не си достойна за омразата ми — разнесоха се жилещите думи. — Чувствам единствено презрение към боязливата ти слабост. Главас Ро говореше прекалено много за обич. Във вселената има омраза, която е по-силна дори от обичта, и е време да я накарам да поработи за мен. Не се приближавай повече! Нямам намерение да ти разкривам плановете си или новите си скривалища. Но ще ти кажа следното, и чуй ме внимателно. След седем дни започват мъченията на баща ти.

— Мъченията на баща ми…? Мишок, Мишок, изслушай ме. Искам да те питам не само за ученията на Главас Ро. Искам да те питам за самия Главас Ро. Баща ми ми намекна, че той е познавал моята майка и че може би той е истинският ми баща.

Този път настъпи пауза преди подигравателния смях, но когато той накрая се разнесе, беше двойно по-силен.

— Добре, прекрасно, чудесно! Доставя ми удоволствие да си мисля, че старият белобрадко се е наслаждавал на живота, преди да стане толкова мъдър-мъдър-мъдър. От сърце се надявам наистина да е отъркалял майка ти. Това би обяснило неговото благородство. Където има толкова любов — за всяка живинка, родена някога, — преди това трябва да е имало похот и грях. От тази среща — и всичкото зло на твоята майка — е пораснала бялата му магия. Вярно е! Грях и бяла магия ръка за ръка — значи боговете не са лъгали! Което ще рече, че ти си дъщерята на Главас Ро, предала истинския си баща на зловещата му смърт.

А след това лицето му изчезна и листата ограждаха само празна дупка. Тя се втурна слепешком в гората след него, викайки „Мишок! Мишок!“, като се опитваше да следва отдалечаващия се смях. Но той заглъхна и тя забеляза, че се намира в сумрачна падина, и започна да осъзнава колко злобно звучеше смехът на чирака, сякаш осмиваше смъртта на цялата любов или дори това, че тя никога не се е родила. След това паниката я завладя и Ивриан побягна назад през шубраците, калиновите храсти дърпаха дрехите й и клонките дращеха бузите й, докато не стигна отново до сечището и не препусна в галоп през сгъстяващия се мрак, нападната от хиляди страхове, а сърцето й се свиваше от мисълта, че на целия широк свят няма нито един човек, който да не я мрази и презира.

Когато стигна до крепостта, тя сякаш надвисна над нея като грозно чудовище с назъбен гребен, а докато минаваше през големия портал, й се струваше, че чудовището я поглъща навеки.