Драконите на сломеното слънце [bg]

— Хората веднага ще забележат контраста във вас и бързо ще разберат какво са изгубили — настоя Ролан. — Това е причината, поради която сте били изпратени при нас. За да им покажете, че навън няма никаква чума. Единствената чума е тук, вътре — той постави ръка на сърцето си. — Вътре в нас! Трябва да ги убедите, че ако се отървем от щита, ще възвърнем себе си и своите земи към живот.

„Макар моят живот да е свършен“ — каза си Силван. Болката се върна. Главата му се пръскаше. Ръката му пулсираше. Ролан го изгледа загрижено.

— Не изглеждате добре, Ваше височество. Трябва да напуснем това място. Твърде дълго се задържахме в близост до щита. Елате с нас, преди болестта да е поразила и вас.

Силваношей поклати глава.

— Благодаря ти, Ролан, но не мога да се отдалеча оттук. Щитът може да се отвори и да ме пропусне още веднъж.

— Ако останете тук, със сигурност ще умрете, Ваше височество — произнесе сериозно елфът. — Майка ви едва ли би го одобрила. Сигурен съм, че щеше да ви насърчи да отидете в Силваност и да предявите правата си над трона.

Един ден ти ще седнеш на трона на Обединената нация на елфите. На този ден неправдите на миналото ще бъдат изправени. Ще прочистиш душите ни от всички грехове на елфите. Грехът на гордостта, на предубежденията и омразата. Тези грехове донесоха нашето падение. А ти ще бъдеш нашето изкупление.

Думите на майка му. Спомняше си първия път, когато ги бе чул от нея. Трябва да е бил на пет или шест години. Лагеруваха в пустошта недалеч от Квалинести. Беше нощ. Той спеше. Внезапно нечий вик разкъса съня му и го накара да се събуди. Огънят бе почти изгаснал, ала светлината бе повече от достатъчна, за да осъзнае, че баща му се бори с нещо, което приличаше на сянка. Още сенки се тълпяха край тях. Не бе успял да види нищо друго, тъй като майка му се хвърли отгоре му с цялото си тяло, притискайки го към земята. Не можеше да вижда, не можеше да диша, нито да изкрещи. Нейният страх, нейните топлина и тежест почти го бяха задушили.