Драконите на сломеното слънце [bg]
- Автор: Уэйс Маргарет, Хикмэн Трэйси
- Серия: Войната на душите #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 954-761-174-7
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконите на сломеното слънце [bg]». Краткое содержание книги:
Той се отдръпна разтреперан. Не възнамеряваше да опитва повече. Втренчи се в щита с безсилна ярост. Майка му с месеци бе опитвала да го преодолее, но така и не бе успяла. Срещу него бяха хвърляни армии, само че им се бе наложило да се върнат обратно. Самата Алхана, с риск за собствения си живот, се бе хвърлила срещу него, яздейки грифон — отново безуспешно. Какво можеше да стори той без ничия помощ?
— И все пак — не се предаваше Силван, — се оказах от вътрешната му страна! Щитът ме пропусна. А сега ще ми позволи да изляза! Трябва да има начин. Онзи елф. Сигурно той е отговорен. Той и неговите съучастници са ме пленили, вкарали са ме в този затвор!
Младежът рязко се обърна и видя, че мъжът продължава да стои на дъното на клисурата. Спусна се забързано по склона, като през целия път надолу се пързаляше по измокрената от дъжда трева. Слънцето залязваше. Средиден може и да бе най-дългият в годината, но все някога трябваше да отстъпи пред нощта. Най-сетне стигна долу.
— Вие сте ме вкарали тук! — произнесе високо, толкова разгневен, че му се наложи да си поеме дълбоко дъх, за да успее да изговори думите. — И пак вие ще ме пуснете. Трябва да ме пуснете!
— Това беше най-смелата постъпка, която някога съм виждал. — Мъжът мрачно огледа щита. — Самият аз не смея да се доближа толкова, а не съм страхливец. Смела и все пак — безнадеждна. Не можете да преминете. Никой не може.
— Лъжеш! — обвини го яростно младежът. — Завлекли сте ме тук против волята ми. Незабавно ме пуснете да изляза!
Без да е съвсем наясно какво прави, той посегна към шията на елфа, за да го стисне за гърлото, да го принуди да му се подчини, да го сплаши, за да го накара да му се подчини.
Мъжът пресрещна китката му, изви я с вещина и преди да е разбрал какво се случва с него, Силван откри, че е застанал на колене. Елфът го освободи на секундата.
— Все още си млад и си изпаднал в беда. Не ме познаваш. Мога да проявя снизхождение. Името ми е Ролан. Член съм на кирата. Аз и спътниците ми те открихме да лежиш на дъното на клисурата. Това е истината. Ако си чувал за кирата, знаеш, че говорим само истината. И нямам представа как си преминал през щита.
Силван беше чувал родителите си да говорят за така наречения кират, организирана група от елфи, които патрулирали по границите на Силванести. Едно от задълженията на кирата беше да не позволява на чужденците да навлизат в родните им земи.
Младежът въздъхна и скри лице в шепи.
— Провалих се! Провалих тях! И сега те ще умрат!
Ролан се приближи и сложи ръка на рамото му.
— Вече ни каза името си, когато те намерихме за пръв път, но сега ще те помоля да се представиш отново. Няма причина да се страхуваш или да пазиш самоличността си в тайна, освен, разбира се — добави внимателно, — ако не носиш име, от което се срамуваш.
Силван вдигна очи като попарен.
— Нося името си гордо и достойно. И ако то стане причина да изгубя живота си, така да бъде. — Той заекна. Гласът му потрепери. — Бездруго хората ми сигурно вече са мъртви. Или умират точно в този момент. Защо пък аз да бъда пощаден?
Той премигна, за да накара сълзите да се скрият и погледна мъжа.
— Аз съм син на елфи, които вие наричате „мрачни“, но които в действителност са единствените, виждащи ясно в мрака край нас. Аз съм син на Алхана Звезден Бриз и Портиос от Квалинести. Името ми е Силваношей.
Очакваше присмех. И естествено — недоверие.
— И защо смяташ, че това име ще ти донесе смърт, Силваношей от Дома на Калдарон? — попита спокойно Ролан.
— Понеже родителите ми са мрачни елфи. Понеже наемните убийци на елфите неведнъж са се опитвали да сложат край на живота им — отвърна младежът.
— И все пак Алхана Звезден Бриз и нейните войни многократно са опитвали да пробият щита и да навлязат в земите, в които я наричат престъпница. Самият аз съм я виждал по време на обиколките ни в близост до бариерата.
— Мислех, че ти е забранено да произнасяш името й — попита сърдито Силван.
— Твърде много неща са ни забранени в Силванести — кимна Ролан. — И както изглежда, списъкът се увеличава всекидневно. Отговори ми. Защо Алхана Звезден Бриз прави опити да се върне в страната, която не я иска?
— Това е нейният дом — каза принцът. — Къде другаде да отиде?
— И къде другаде би могъл да отиде нейният син? — допълни тихо Ролан.