![Драконите на сломеното слънце [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/4/drakonite-na-slomenoto-slnce-bg-download.jpg)
Драконите на сломеното слънце [bg]
- Автор: Уэйс Маргарет, Хикмэн Трэйси
- Серия: Войната на душите #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 954-761-174-7
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконите на сломеното слънце [bg]». Краткое содержание книги:
Освен това бързо губеше съзнание, но не искаше да се издаде пред войниците — не желаеше да им покаже слабостта си. Краката вече не го удържаха. Той се олюля, но преди да падне се улови за дънера на едно дърво. Елфите не бяха помръднали. Наблюдаваха го предпазливо и някак изумени, разширили бадемовите си очи. Погледите им се местеха от пътя, който лежеше отвъд щита, към него и обратно.
— Какво сте ме зяпнали? — извика Силван. — Изпълнявайте! Аз съм вашият принц! — Внезапно му хрумна нещо. — Не се страхувайте за мен. Ще се справя някак. — Махна с ръка. — Просто тръгвайте! Тръгвайте! Спасете ги!
Водачът на елфите се приближи, вперил сивите си очи в него, сякаш се опитваше да го прецени.
— Какво искаш да кажеш? Как така си поел по грешен път?
— Защо губите време в задаване на глупави въпроси? — отвърна разгневено Силван. — Ще докладвам за случая на Самар! Ще се погрижа всички до един да бъдете понижени! — Той се втренчи унищожително в елфа, който не откъсваше поглед от него. — Щитът се простира на юг от пътя. Бях тръгнал за Сителност. Сигурно, когато съм паднал, съм се обърнал в противоположната посока! Защото щитът… пътят…
Озърна се към клисурата. Опита отново да си припомни какво се е случило, ала от болката в главата се чувстваше оглупял.
— Невъзможно — прошепна.
В каквато и посока да се бе насочил, все някога щеше да се добере до пътя. Защото пътят се простираше извън щита.
И си оставаше там. Той се намираше във вътрешността му.
— Къде съм? — попита объркано.
— Намираш се в Силванести — отговори елфът.
Силван затвори очи. Всичко беше загубено. Провалът му беше пълен. Той се отпусна на колене, след което просто се строполи по лице в сивата пепел. Чуваше нечии гласове, но всичко вече му се губеше като в кладенец.
— Мислиш ли, че наистина е той?
— Да.
— Откъде си толкова сигурен, Ролан? Може да е някаква измама!
— Видяхте го. Чухте какво каза. Усетихте мъката и отчаянието в гласа му. Ръката му е счупена. Погледнете синините по лицето му, разкъсаните му дрехи. Намерихме и следите по склона, откъдето е паднал. Подслушахме го да си говори сам, когато все още не знаеше, че сме наблизо. Видяхте как се опита да се добере до пътя. Как изобщо можете да се съмнявате?
Тишина, а после пронизителен шепот:
— Но как е минал през щита?
— Някой бог ни го е изпратил — отговори водачът на елфите и младежът усети как нечии пръсти внимателно докосват бузата му.
— Какъв бог? — попита скептично другият. — Няма богове.
Когато Силван се събуди, откри че зрението му се е прояснило и отново може да разсъждава трезво. Наистина тъпата болка в главата правеше мисленето по-трудно от обичайното и в началото реши просто да остане неподвижен, за да позволи на мозъка си да прецени ситуацията. После си спомни пътя…
Изправи се с усилие.
Една твърда ръка легна на гърдите му и за момент го накара да застане неподвижно.
— Не се въртете. Наместих ръката ви и я наложих с лапа, за да ускорим заздравяването. Опитайте се да й дадете малко почивка.
Силван се огледа. В началото си бе помислил, че всичко е просто един сън. Че се е събудил и отново се намира в надгробната могила. Но не беше сънувал. Дънерите на дърветата бяха точно такива, каквито си ги спомняше — грозно сиви, заболели, умиращи. Постелята от листа, върху която го бяха положили, беше като предсмъртен одър от загниваща растителност. Младите дървета, растения и цветя в гората слабееха и вехнеха.
Силваношей прие съвета на елфа и се отпусна назад, по-скоро за да си даде време да прецени ситуацията и собственото си объркване, отколкото защото имаше нужда.
— Как се чувствате? — попита почтително елфът.
— Главата ме боли съвсем малко — отговори младежът. — Но болката в ръката ми е изчезнала.
— Добре — кимна елфът. — Можете да се изправите. Но бавно, иначе ще припаднете отново.
Силната ръка му помогна да седне. Почувства как го връхлита замайване и желание да повърне, ала затвори очи и изчака неприятното усещане да отмине.
Елфът поднесе една дървена паница към устните му.
— Какво е това? — попита Силван, като надникна с подозрение към кафеникавото съдържание на паницата.
— Отвара от билки — отвърна болногледачът му. — Навярно сте преживели леко сътресение. Отварата ще облекчи болката в главата и ще ви помогне да се възстановите. Хайде, изпийте я. Защо се противите?