![Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/7/mechove-v-leda-antologiya-na-svremennoto-blgarsko-fentzi-bg-download.jpg)
Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]
- Автор: Димитров Иван, Мирчев Василь
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]». Краткое содержание книги:
Магии, битки, приключения, подвизи, предателства – всичко това ви очаква на страниците на Мечове в леда!
Съдържание Предговор – Александър Драганов (предговор) – стр.4 Сказания за Ледената Планина – Александър Драганов – стр.6 Лихварят – Александър Драганов – стр.37 Кулата в Леденото Езеро – Бранимир Събев – стр.77 Златният Вълк – Васил Мирчев – стр.111 Пратка от Египет – Иван Димитров – стр.130 Сянката на Магьосника – Станьо Желев – стр.161 Подменена Приказка – Яна Маркова – стр.193
— Елтар, глупак такъв! Ела насам, не отстъпвай към ръба! — крещеше Кааверг.
Елфът бе свършил стрелите и се отбраняваше отчаяно от свирепите атаки на немъртвите с меча Гулдехир. Джуджето, прилично на малка мелница с тоягата си, напразно се опитваше да си пробие път към него — разделяше ги плътна стена от кости и ръждив метал. Накрая Елтар не издържа на устрема на обградилите го воини, подхлъзна се и полетя надолу към бездната с вик:
— Помооооооооощ…
Кааверг проклинаше. Сега немъртвите имаха само една цел — него — и нападнаха вкупом. Той бясно се развъртя, успя да достигне портата и се шмугна светкавично вътре. Използва тоягата вместо резе и залости дверите на кулата. Отвън долиташе глухото думкане на бойците.
Джуджето клекна за момент, опряло ръце на коленете си. Дишаше тежко на пресекулки, а сърцето му лудо препускаше. Касетката бе останала отвън и единствените му оръжия бяха бойните чукове на кръста. Кааверг прекрати моментната си почивка и ги извади.
Тъкмо навреме.
Кухите рицарски брони като един завъртяха шлемовете си към него. Космите по тила на Кааверг настръхнаха. А металните статуи просто го гледаха безмълвно с безоките си лица.
После бавно, с раздиращо ушите скърцане те тръгнаха към него, хванали в ръце мечове и алебарди. След тях се стелеха облачета ръжда.
— Син фада мумбесте — изпсува сърцато джуджето и стисна по-здраво чуковете.
Отвън се водеше битка, но Вернатар игнорира дрънченето. Имаше по-важна работа.
— Само ти и аз, само аз и ти, оттук до края на времето. И никой няма да ни раздели — редеше омайни слова тя.
Мрачните нишки бяха потънали дълбоко в слепоочията на принца и вече оцветяваха очите му в черно. Той чувстваше как бавно пълзят надолу по тялото и доближават сърцето.
Ала не можеше да помръдне.
— Двамата заедно ще властваме — шепнеше Вернатар. — Първо над езерото, после над кралството, накрая над света. Така ще бъде, защото ние сме създадени един за друг. Защото ти и аз сме от леда родени.
Принцесата приближи лице до врата на Глациус и разтегна устни, откривайки зъбите си. Кучешките бяха двойно по-дълги.
— Ще бъдеш мой навеки — просъска в ухото му тя.
Кааверг си даваше сметка, че няма да издържи дълго. Тия проклети тенекии просто нямаха свършване — досущ като недоумрелите кокали отвън! Макар и тромави, живите доспехи бяха прекалено много и постоянно го заобграждаха. Джуджето се търкулна на кълбо между куп рицари, подскокна и се завъртя с рев, разбивайки шлемовете им. Трябваше да се махне оттук! Но как?
Тъкмо бе стигнал върха на някакво стълбище, по което напъпляха нови железа. Кааверг внезапно видя долу пред себе си открехнати врати, между които се процеждаше светлина.
Нямаше друг избор.
С два могъщи замаха разглоби най-близкия рицар, яхна бронята му и се пързулна с нея като с шейна надолу по стълбите. Премина покрай мудните бойци, пазейки главата си и запрати чуковете по последните двама, застанали на пост до вратите. Шлемовете им хвръкнаха, а джуджето нахълта в стаята.
Принцеса Вернатар забеляза натрапника тъкмо преди да впие зъби в шията на Глациус и разгневено изсъска.
Кааверг светкавично се ориентира в обстановката и посегна към единственото оръжие в стаята — меча на принца. Магьосницата вампир обаче бе по-бърза и запрати нишките от лявата си ръка към джуджето, докато с дясната продължаваше да държи Глациус под контрол. Черните паяжини се омотаха около Кааверг и бавно започнаха да го издигат над земята.
Джуджето се мяташе като риба и хъхреше с изхвръкнали очи — нишките го стягаха все по-силно. Пред погледа му се мержелееха цветни петна… Явно това бе краят.
Внезапно разбра какво трябва да направи. Беше толкова просто.
Той се напъна с нечовешко усилие и замахна отчаяно към падналия меч.
По-точно към дръжката, където едно гаргойлче бе изплезило жадно език.
Един от пръстите му достигна целта.
Ослепителен взрив.
Белият Мрак нахлу от нищото в покоите на Вернатар, издуха праха и паяжините по стените и отвя черните й магически нишки в небитието. Млечнобялата мъгла заля простора и принц Глациус сякаш се пробуди от дълъг сън. Той помръдна ръка и Валкемор леко се изправи от пода, за да легне послушно в десницата на своя единствен господар.