Пурпурно небе [bg]

Но дори и нея я нямаше.

За момент се замисли над възможността да повика брата на Марта, но прецени, че това ще бъде само извинението, заради което да отиде във Вандескард, за да се види с нея. Не го водеше единствено гладът отново да вкуси устните й, да усети топлото гъвкаво тяло до своето, но това също го подтикваше!

Двамата мъже от семейство Торсен можеха и да си позволят да мислят с ония си работи, но за Иън това бе недопустим лукс.

Оставаше един — единствен кандидат…

— Значи ще взема Валин — призна той.

Карин Торсен се опули.

— Валин ли? Та той е полумъртъв.

— Не бих казал. — Хоузи стисна устни и се замисли. — Беше — каза той. — Само че джуджетата се възстановяват бързо. Това, което не ги убива, не може да ги повали за дълго. — Както обикновено, дясната му ръка лежеше отпусната в скута, но кой знае как, той успяваше да яде кекса, без да падне и трошица на скута му или на масата. На Иън му се прииска да разбере как Стареят успява да го стори.

Хоузи се обърна към него.

— Ще тръгнеш по Скрития Проход в сечището — каза той. — Ако не търсиш скрити завои, сигурно ще излееш на мястото, където Чедата бяха отвели Ториан и семейството му, само на няколко дни път от Южния Проход, дори и да решиш да вървиш съвсем бавно.

Иън се намръщи.

— Надявах се да знаеш път, който да ни отведе направо във Фалиас. — Скритият Проход от Фалиас излизаше на сечището; следователно имаше начин да се попадне в Градището.

— Съжалявам — Хоузи поклати тъжно глава. — Сигурен съм, че има начин — каза той и почука с дългия си показалец по слепоочието. — Само че не мога да ти кажа как да го намериш и как се минава. — Той стисна зъби за момент, а след това мускулите на бузите му се отпуснаха. — Едно време… — поклати глава бавно, тъжно и нещастно. — Съжаленията — обясни Хоузи — не са най-полезните чувства. — Очите му останаха втренчени в нещо безкрайно далечно, докато пиеше кафето.

Иън се усмихна.

— Това можех и аз да ти го кажа.

Хоузи тръсна глава и за момент по тялото му премина тръпка, а след това той се овладя и топлата му усмивка отново се появи, а очите му се спряха на Иън.

— Така — каза той. — Я сега да те видя.

— Моля?

Хоузи се завъртя на стола си и започна да разкопчава копчетата по ризата на Иън с дясната си ръка, докато лявата се пъхна внимателно вътре, а топлите пръсти се спуснаха към рамото на младежа с необичайно вълнообразно движение, което изобщо не приличаше на прегледа на лекар, а по-скоро на някаква преценка.

— Хммм… има нещо скъсано, но това е само мускул; ще ти мине. — Пръстите му натиснаха по-силно, но вместо болка Иън усети само лек дискомфорт, който щеше да го има така или иначе, независимо кой го бе пипнал отстрани на нараненото място. — Според мен има някакво възпаление, което някой акупунктурист ще нарече точка ши, а пък доктор Шърв ще определи като нервен възел… поне на мен така ми се струва.