Крал на пепелища [bg]

— Малко, а и Едвалт несъмнено ще ме дари, традиция е при ковачите. — Погледна я, възхитен от това как успява все още да е най-привлекателната жена, която познаваше. Имаше необикновено излъчване въпреки възрастта си и мускулестото си и силно тяло.

— А ти? — попита Деклан. — Заделила ли си достатъчно?

Тя се засмя високо, а след това се обърна към Мариус и му махна за още две халби.

— Разтревожен си за мен, така ли?

Той сви рамене.

— Пътуваш сама в опасни времена. Съпругът ти е стар, сама го каза. Какви ли не неща може да се случат.

— Мил човек си в сърцето си, Деклан. Джак никога не е имал достатъчно ум за търговия. Когато се омъжих за него, всъщност направихме сделка.

— Казва се Джак? През всичките години, откакто те познавам, никога не си казвала името му.

Розалий отвърна с крива усмивка:

— Старая се. Все едно, научих работата и след две-три години го убедих да ми позволи да пътувам с него. Година по-късно вече пътувах без него. Разширих търговията, така че беше лесно да го убедя, че трябва да си стои вкъщи и да се грижи за домакинството. До ден-днешен не мисля, че разбира, че го направих само за да прекарвам колкото може по-малко време с него. — Замълча, когато Мариус донесе халбите им.

— Това ви е последното, освен ако не искате да ми платите — каза старият ханджия.

Обърна се и излезе, а Розалий и Деклан прихнаха зад него.

Розалий продължи:

— Аз въртя търговията, Деклан. Джак само си седи и от време на време приема поръчка за доставка от някой местен търговец, но аз определям цените и прибирам парите. Давам му достатъчно, но той няма представа колко добре се оправяме, все по-добре от година на година. И всъщност не го интересува, стига да може да си купува пиене, евтини дрънкулки за млади момичета, които лесно се впечатляват, и нови дрехи от време на време. Заделила съм за бъдещето си. Реша ли, мога да спря да работя още днес и да имам достатъчно, за да живея до края на живота си.

Той само кимна; всичко това изобщо не го изненадваше.

— Мислил ли си къде ще отидеш? — попита тя.

— Никога не съм ходил далече. Ти си пътувала. Какво мислиш?

Тя се позамисли за миг, после каза:

— На запад, после нагоре по крайбрежието. По западното крайбрежие има много прилични градчета. Търговията се разраства и е толкова далече от Източните войни, колкото може да стигне човек без кораб.

— Запад ми изглежда добре.

— Май трябва да се връщаш в ковачницата, освен ако не се каниш да се напиеш тази вечер. Аз трябва да се изкъпя и да ям. — Подуши закачливо към него и добави: — Едно хубаво къпане май и на теб няма да ти е излишно.

Деклан допи халбата, стана, олюля се и се съгласи, че е права, още една-две халби и щеше да се напие.

Роз се пресегна и го хвана за китката.

— Ще се махнеш оттук, Деклан — каза му тихо. — Ако не веднага, съвсем скоро. — И добави с по-лековат тон: — И няма да е зле да ми кажеш къде ще си.

Осъзнал, че са му казали да се изкъпе и какво означава това, Деклан тръгна с леко залитане към ковачницата и почувства, че това е всъщност най-хубавото време в живота му.