Крал на пепелища [bg]

Деклан кимна.

— Не си първата, която ни предупреждава. Макар че в Съглашението няма много плячка, така че не виждам причината.

— Храна, изнасилване, малко дрънкулки и малко риск… — Помълча, после добави: — Помисли колко мъже биха се изкушили от това.

Деклан сви рамене.

— Пътувала си на шир и длъж, много си видяла. Аз знам само каквото съм преживял тука. Все пак човек чува разни неща. Кралят на Сандура може да дръзне много в малките си войни, но първият владетел, който ще тръгне срещу Теснините, ще срещне трима други крале и повечето от свободните барони, които ще му се противопоставят. — Опита се да не се усмихне, но не можа да се сдържи.

Очите на Розалий се присвиха.

— Нещо си се променил, откакто идвах тук последния път. Не бях чувала да използваш този тон преди. Какво е станало?

Деклан се помъчи да не се усмихва.

— Довърших майсторското си изделие. Преди няколко дни Едвалт ми даде майсторска степен.

Розалий стана, надвеси се над масата, сграбчи лицето на Деклан в двете си ръце и го целуна силно. Седна, плесна с ръка по масата и заяви:

— Ще те изчукам тази нощ. Юсан може да почака до следващото ми идване.

Деклан не знаеше какво друго да направи, освен да се разсмее. Също като още няколко от младите мъже в селото, беше загубил девствеността си от Розалий. Беше се превърнало в ритуал на прехода и Розалий беше щедра в даровете си, но не и разгулно. Беше отхвърлила повече попълзновения, отколкото бе приела; когато избереше младеж, това се смяташе за чест.

Деклан спря да се смее и каза:

— Сериозна си.

Тя кимна.

— Ти си добър мъж, Деклан. И честно казано, липсваше ми напоследък.

Почувствал се одързостен от изпитото, Деклан каза:

— Никога не съм питал, ммм, защото слуховете вървят пред теб, но… твоят мъж, него не го ли интересува… това? — Направи леко движение с ръката между себе си и Розалий.

Тя отвърна:

— Моят мъж, ако трябва да знаеш, беше старец, когато ме взе за жена и едва бях узряла да родя деца. Това беше преди двайсет и пет години. Сега е доволен да откърти след обилен обяд и няколко чаши вино. Патката му може да се вдига от време на време и да има нужда от вниманието на някое от момичетата в града, но много от тях са готови, защото е богат и е щедър. — Наведе се към него и прошепна: — Ама да не разправяш на никого: изкарва само минута и отново заспива.

Изглеждаше тъжна.

— Изобщо не беше пълноценен съюз. Така и нямахме деца. — След това се оживи. — Но ми е дадена свободата да пътувам, тъй като той мрази да напуска дома, да въртя търговията ни, защото той няма достатъчно ум за това, и да правя какво ми харесва с когото ми харесва. — Стисна ръката му, погледна го в очите и попита: — Какво те тревожи?