Крал на пепелища [bg]

С престорено примирение Мариус се съгласи и Деклан бързо излезе навън, за да види една от любимките си. Розалий беше висока почти колкото него, лицето ѝ бе набръчкано от слънцето и вятъра, спане навън в хубаво и лошо време, а най-вече от смях — наистина се смееше много.

Носеше провиснала шапка с широка периферия, стегната с връзка под брадичката, и сега я отметна назад, метна ръце около Деклан и го прегърна силно, без церемонии, и го повдигна от земята. Не беше едра, но беше мускулеста от годините каране на мулета и товарене и разтоварване на фургони. Сграбчи го закачливо за задника с две ръце и стисна здраво.

— Как е любимото ми чираче ковач?

Деклан се засмя и отвърна:

— От години вече не съм чирак, Роз.

Тя го плесна по задника и рече:

— Не говорех за теб, глупако. Имах предвид Юсан. Превръща се в хубав младок.

Деклан отново се засмя и отиде при задницата на фургона. Беше преустроена кола, над която беше работил няколко пъти. Страниците и задните дъски можеше да се махат, ако на Розалий ѝ се наложеше да качва големи кафези или друг товар, и можеха да се закрепват на място с железните болтове, които Едвалт беше измайсторил преди години. Щом страниците и задните дъски се закрепяха, можеше да се превозва всякаква стока.

Розалий развърза няколкото въжета, прекарани през железните халки в тежкото промазано платно на върха на фургона, скочи пъргаво горе и нави покривалото. Деклан се възхити на движенията ѝ.

Никой нямаше да нарече Розалий хубава, беше някак си дълголика и невзрачната ѝ светлокафява коса вече се прошарваше, но притежаваше увереност, която привличаше мъжете както мед привлича мечките, и показваше открито, че оценява вниманието.

Тя подаде първия кафез на Деклан и той го занесе до входа. Ако се съдеше по аромата, беше пълен с всевъзможни пресни плодове. Освен дивите плодове, намирани по хълмовете, плодовете бяха рядкост в Онкон и Мариус плащаше много за тях. Жената на Едвалт, Майла, от години се заканваше да посади плодни дървета зад дома им, но така и не го направи. Всички знаеха, че толкова близо до морето в почвата има твърде много сол, за да израсте каквото и да било, освен най-упоритите растения.

След като разтовариха още три кафеза, Розалий каза:

— Това е последният плод, мисля; до следващата пролет. — Подаде на Деклан един голям кафез и добави: — Прясно заклано, но трябва да иде в студеното мазе веднага.

Деклан кимна и вдигна тежкия кафез на рамо. Овнешко и пилешко обикновено се намираха в селото, и свинско, след като се отбиеха прасенцата, но телешко трябваше да се купува отвън: друга рядкост, за която Мариус плащаше добре.

Деклан влезе в хана и откри, че Мариус подозрително е изчезнал: кръчмарят отбягваше тежкото вдигане колкото е възможно. Тръгна през малката гостилница към задния двор. Единствената постройка в зле поддържания двор беше един паянтов навес, рядко използван за коне; малкото, които все пак се отбиваха в Онкон, обикновено оставаха в конюшнята на ковачницата на Едвалт. Вляво от вратата на хана стъпала водеха към студеното мазе под сградата. Деклан за пореден път се ядоса, че Мариус е прекалено свидлив да направи стълбище вътре в хана, но набързо разкара гнева от ума си: беше все едно да се ядосва на прилива, вдигащ се следобеда — просто такъв си му беше характерът на човека.