В капана на времето [bg]

Тъй като се налагаше да изкарва хляба ни в чужбина, Джейми се бе сдобил с препоръка за преводач на Джеймс Франсис Едуард Стюарт, крал на Шотландия в изгнание — или просто Шевалие Сен Жорж, претендент за трона, както щете го наречете — и ние бяхме решили да се присъединим към двора на Претендента близо до Рим.

Не беше невъзможно, но тъкмо щяхме да тръгваме за Италия, когато чичото на Джейми, Алегзандър, абат на „Света Ана”, ни повика в кабинета си.

— Получих вест от Негово Величество — обяви той направо.

— От кого по-точно? — попита Джейми. Леката семейна прилика между двамата се засилваше от позата им: седяха с изправен гръб и изпънати рамене. При абата тази поза се дължеше на вроден аскетизъм, при Джейми — на прясно заздравелите рани, които не искаше да опира в дървената облегалка на стола.

— Негово Величество крал Джеймс — отвърна чичо му и леко се смръщи към мен. Аз се стараех да изглеждам невъзмутима; присъствието ми тук беше знак на доверие от негова странa и не исках да го изгубя. Той ме познаваше едва от шест седмици, от деня след Коледа, когато се появих на портите му с Джейми, който бе полумъртъв заради мъченията в затвора. След това абатът ме поопозна и започна да ми се доверява. От друга страна, бях англичанка. А английският крал се казваше Джордж, а не Джеймс.

— Така ли? Нима няма нужда от преводач? — Джейми още беше слаб, но работеше с братята в конюшните и на нивите на абатството и лицето му си бе възвърнало обичайния здрав тен.

— Има нужда от верен слуга — и приятел. — Абат Алегзандър почука с пръсти по сгънатото писмо на писалището му, печатът с герб беше разчупен. Абатът сви устни, погледна племенника си, после отново към мен.

— Това, което ще ви кажа сега, е поверително — рече строго. — Скоро всички ще го научат, но засега… — Опитах се да изглеждам дискретна и достойна за доверие; Джейми само кимна с леко нетърпение.

— Негово Височество принц Чарлс Едуард е напуснал Рим и ще пристигне във Франция до седмица — каза абатът, като наведе се леко напред, сякаш да наблегне на важността на новината.

Тя наистина беше важна. Джеймс Стюарт беше направил неуспешен опит да си върне трона през 1715 година — необмислена военна операция, която се бе провалила почти веднага заради липса на подкрепа. Оттогава, според Алегзандър, изгнаникът Джеймс Шотландски работеше неуморно, пишеше постоянно до другите монарси и особено на братовчед си Луи, крал на Франция, за да намери подкрепа за претенциите си към трона на Шотландия и Англия, както и някакво положение за сина си, принц Чарлс, наследник на същия трон.

— Неговият братовчед, крал Луи, остава притеснително глух за тези съвсем законни искания — каза абатът и се намръщи на писмото, сякаш то беше Луи. — Ако вече е осъзнал отговорностите си в това отношение, това ще е повод за обединение на всички, които тачат свещеното право на кралската власт.