В капана на времето [bg]

— Това е съществена разлика — отбеляза Джейми и вдигна скептично вежда.

Чичо му кимна, сред гъстата брада бавно се появи лукава усмивка.

— Вярно, момко — отвърна той и родният шотландски акцент се появи за миг сред официалния английски. — Съвсем вярно. И точно тук е вашата роля, ако пожелаете.

Предложението беше просто: Негово Величество крал Джеймс щеше да покрие пътните разходи и да ни отпусне малка издръжка, ако племенникът на неговия най-предан и най-изтъкнат приятел Алегзандър се съгласи да отпътува за Париж, където да помага на сина му, Негово Височество принц Чарлс Едуард, според своите сили и способности.

Бях смаяна. Възнамерявахме да идем в Рим, защото ни се струваше най-подходящото място да започнем делото си: да предотвратим второто якобитско въстание, онова от 45-а. От наученото по история знаех, че Метежът, финансиран от Франция и проведен от Чарлс Едуард Стюарт, ще стигне много по-далеч от неуспешния опит на баща му през 1715-а, но не достатъчно далеч. Ако наистина се случеше така, войниците на Хубавия принц Чарли щяха да претърпят опустошително поражение при Калоден през 1746 година и планинците щяха да страдат от последствията цели два века след това.

Сега, през 1744 година, Чарлс явно беше започнал да търси подкрепа от Франция. А има ли по-добър начин да предотвратиш въстание, освен като си близо до неговия водач?

Погледнах Джейми, който се взираше над рамото на чичо си в малкия олтар на стената. Спря очи на позлатената статуя на света Ана и снопче парникови цветя в краката ѝ, докато мислите му препускаха зад безизразното лице. Накрая примигна и се усмихна на чичо си.

— Да помогна според силите и способностите си на Негово Височество? Мисля, че мога да го сторя. Ще идем.

И го направихме. Вместо да тръгнем право към Париж обаче, ние поехме по крайбрежието до Хавър, за да се срещнем с първи братовчед на Джейми — Джаред Фрейзър.

Заможен шотландски емигрант, Джаред беше вносител на вина и спиртни напитки с малък склад и голяма къща в Париж, както и много голям склад тук, в Хавър, където беше поискал да се срещнат, когато Джейми му писа, че сме на път за Франция.

Вече достатъчно отпочинала, аз започнах да огладнявам. На масата имаше храна; вероятно Джейми беше казал на слугинята да я донесе, докато бях спала.

Нямах халат, но тежкото кадифено пътническо наметало ми беше подръка. Наметнах го и се увих в него, преди да стана, да сложа цепеница в огъня и да седна до масата за късна закуска.

Дъвчех доволно твърдите хлебчета и печената шунка и ги прокарвах с мляко от каната. Надявах се, че Джейми също е хапнал добре; той твърдеше, че Джаред е добър приятел, но аз хранех известни съмнения относно гостоприемството на някои роднини на Джейми, тъй като вече имах впечатления. Абат Алегзандър ни прие топло — доколкото това е възможно за човек в неговото положение, който е принуден да приеме свой племенник беглец и съмнителна съпруга съвсем неочаквано. Но докато бях при клана на майка му, Макензи от Лeox, миналата есен, едва не се простих с живота си, арестуваха ме и ме съдиха за вещерство.