Зовът на барабана [bg]

И двамата не биха били така дръзки при други обстоятелства, но той си тръгваше след два часа; нямаше да имат шанс да продължат. Предната нощ бяха разбрали, че си играят с динамит и станаха по-предпазливи. Той се запита дали Абърнати наистина щеше да го удари, ако му бе признал, че Бриана е прекарала нощта в леглото му?

Той беше карал на връщане от планината, разкъсван между опитите да остане в дясната лента на пътя и вълнението от меката тежест на Бриана до него. Спряха за кафе и говориха до след полунощ, като се докосваха постоянно по ръцете, бедрата, свеждаха глави един към друг. Пристигнаха в Бостън в малките часове, разговорът бе замрял, а главата на Бриана лежеше на рамото му.

Неспособен да остане буден, за да намери пътя през лабиринта от непознати улици до апартамента ѝ, той пое към хотела си, вкара я почти нелегално по стълбите и я сложи на леглото си, където тя заспа след секунди.

Той самият прекара нощта на твърдия под, завит с вълнената жилетка на Бриана. Призори стана и седна в креслото, обгърнат от аромата ѝ, като тихо наблюдаваше как светлината се разлива по спящото ѝ лице.

Да, така беше.

— База Спокойствие… Орелът кацна. — Тишината в стаята се разкъса от дълбока колективна въздишка и Роджър усети как косъмчетата по тила му настръхват.

— Една… малка… човешка крачка — каза тихо гласче — гигантски скок… за човечеството. — Картината беше неясна, но не по вина на телевизора. Всички се наведоха напред, за да видят тромавата фигура, която слизаше по стълбата, а после стъпи за първи път на лунната повърхност. Сълзи блестяха по бузите на момичетата, сребристи в сиянието на екрана.

Дори Бриана бе забравила за всичко друго; ръката ѝ беше паднала от неговата и тя се бе навела напред, запленена от момента.

Това беше ден, в който да се гордееш, че си американец.

За миг изпита опасение, когато ги видя така яростно напрегнати, така трескаво горди, и тя бе част от това. Това беше друг век, двеста години след вчерашния ден.

Можеше ли да има някаква обща основа за тях — историк и инженер? Той загледан назад, към загадките на миналото, а тя — напред в бъдещето и ослепителното му сияние?

После всички се отпуснаха и заликуваха, започнаха да говорят, а тя се обърна в ръцете му и го целуна силно, после се притисна към него, а той си помисли, че може би няма значение, че са загледани в различни посоки, стига да бяха обърнати един към друг.