![Синовете на Спарта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/8/sinovete-na-sparta-bg-download.jpg)
Синовете на Спарта [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-877-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Синовете на Спарта [bg]». Краткое содержание книги:
— И какво биха направили спартанците с такъв човек? — отчаяно попита Кир. — Имам няколко десетки, които не са по-добри от него. И неколцина значително по-лоши.
— Като начало бихме си поговорили насаме с него — отвърна Клеарх. — Петима-шестима от нас ще му обяснят къде е сгрешил, ако случайно не знае. Ще се погрижим да разбере. Когато излезе отново, ще следим дали се е поучил. Някои хора се пречупват от преживяното. Други гледат на него като на изпитание и стават по-силни. Ако не се справи, ще бъде хвърлен на вълците. Ние не позволяваме слабост, но… нашият начин не е за всички. Всъщност нашият начин би пречупил някой от полковете ти. Също както ежедневното биене на кон или куче ще го направи кротко или свирепо, но не и по-добро отпреди.
Кир изруга и удари юмрук в бронята си с такава сила, че кокалчетата на пръстите му се разкървавиха. Клеарх го гледаше спокойно.
— Ако мога да кажа, понякога ми приличаш на човек, погълнат от ярост. За обучаването на всяка войска е нужно време. Виждал съм как тълпи и отрепки се превръщат в отлични полкове. Вие, персийците, не сте в по-лоша форма или по-недисциплинирани от някои, които съм срещал. И въпреки това ти се навиваш все повече и повече, като тетива от конски косъм. Това ли е всичко на този свят за теб?
— Значи тронът на баща ми е просто дрънкулка? — горчиво отвърна Кир. — Значи според теб той не си заслужава борбата?
— В никакъв случай! Не мога да си представя по-голяма награда на света от тази, към която се стремиш. — Спартанският генерал пристъпи смутено от крак на крак и хвърли поглед към Проксен, който беше приближил, за да слуша. — Но… живот, изпълнен единствено с воюване, не е щастлив. Когато не мисли за нищо друго месеци или години наред, човек губи нещо жизненоважно. Мисля, че с отмъщението е същото, ако му се позволи да се превърне в пещ, която поглъща всичко. Човек може да бъде унищожен от собствената си ярост. Виждал съм го. Преценката му може да бъде замъглена, ако преди това сърцето му не се пръсне или лицето му не се отпусне като стопен восък. Мисля, че ако у дома нямах жена, синове и дъщери, нямаше да работя толкова здраво. Когато съм у дома, аз се грижа в мир за малко парче земя. Отглеждам маслини и лук. Мисля за онова малко място и съм напълно глух и сляп за звъна на метал и миризмата на смърт.
Клеарх забеляза, че Проксен го гледа изненадано, и се изчерви. Не беше от хората, които си падат по дълги речи, но въпреки това се беше разприказвал пред Кир. Изглежда, Кир беше от хората, които лесно се харесват. Клеарх пропъди тази мисъл. Макар да водеше полкове и войски, той не беше неподвластен на желанието, което се таеше и шепнеше у всички тях — да следват достоен човек. Знаеше, че за такъв хората му ще са готови да влязат и в огъня. Самият той би го направил.
— Господарю, понякога… ми е трудно да пазя в сърцето си Спарта. Отдал съм й живота си, кръвта си, потта си и цялата си младост, но е трудно да мисля за нея в дъжда, когато ремъците ме жулят и съм уморен. По-лесно ми е да мисля за моята Каландра.
— Познавам голямата любов — призна Кир. — Само една. Но тя се омъжи за друг.
— Може би ще размисли, ако успееш с това начинание — каза Клеарх.
Проксен изпръхтя и двамата се обърнаха и го видяха да се хили, докато бърше зачервения си нос.
— Бих се вслушал в съвета на спартанец по въпросите на войната, господарю. Но не и в съветите му за любовта. Те избират жените си от онези, които печелят състезания.
— Не е вярно — каза Клеарх. Кир го погледна изумено и той сви рамене. — Добре де, понякога е вярно. Бързите жени раждат силни синове.
— Бързи жени с чудни копринени мустаци — обади се Проксен.
Клеарх го изгледа спокойно и Проксен заби поглед в краката си, явно съжалявайки за думите си. После спартанецът рязко се изсмя и тупна подсмърчащия Проксен по рамото с такава сила, че той залитна.
— Събрал си добри мъже, господарю — каза Клеарх. — Ако ми дадеш една година, ще ги превърна във войска, която ще може да разтресе света. Не мога да направя от персийските ти полкове спартанци. Мога обаче да ги направя коринтяни или атиняни. Може би дори беотийци. Това ще е достатъчно.
Проксен замахна към него и Клеарх се приведе със смях. Дъждът се засили, но настроението им се беше подобрило под пороя. Тримата — вече в по-добро разположение на духа — се обърнаха и видяха някакъв вестоносец да се подхлъзва в калта, докато тича нагоре по склона. Беше персиец, още момче. Постла на земята килимче, просна се на него и подаде на Кир кутия за свитъци от полиран камък. Той се намръщи, докато чупеше печата и вадеше пергамента. Дъждът забарабани по него и размаза мастилото. Устните на Кир се свиха.