![Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/4/3/mechove-v-grada-antologiya-na-svremennoto-blgarsko-fentzi-bg-download.jpg)
Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]
- Автор: Майналовски Сибин, Мирчев Василь
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Екопрогрес“
- ISBN: 978-954-2970-25-5
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]». Краткое содержание книги:
— Искам да я взема — казах аз, без много да му мисля.
— Опасявам се, че гривната е доста по скъпа от двете кесии със злато…
Извадих трета торба, още по-пълна от предните две, и му я подадох. Волф се озъби с вълчата си усмивка и ми подаде гривната. Сложих си я.
— А как да призова дракона?
— Не се безпокой, той сам знае кога ще се лее кръв.
При думата „кръв“, гривната леко засия, а после пак застина в обикновено златно украшение.
Вече бях готов.
На другата сутрин пристигнах в Елпида. Градът изглеждаше спокоен. Взех такси и помолих шофьора да ме остави в покрайнините на града, близо до хълма. Старият замък беше от другата страна. Не се чувствах особено подготвен да се изправя срещу злите твари, но вече нямах време за губене. Знаех, че Лили е там и трябваше да й помогна по някакъв начин.
След десетина минути зърнах замъка — стари руини, останали от Средновековието. Не представляваше нищо внушително, но беше идеален за свърталище на магическите изчадия, защото хората много рядко идваха тук, знаейки, че стените всеки момент могат да рухнат.
Приближих се към замъка. Очаквах да има някаква защита и бях прав. От сенките изникнаха двама качулати войни. Нищо не се виждаше изпод качулките им. През тялото ми пробяга тръпка на страх. Бях поверил живота си на златна гривна. Най-вероятно нищо нямаше да стане и тези двамата щяха да ме убият.
Преди да си довърша мисълта, гривната на ръката ми се загря, и от нея със свистене се появи блед силует на китайски дракон, голям колкото едро куче, който се рееше над китката ми. Драконът се спусна и светкавично отхапа главата на единия от мистериозните войни. Захвърли я настрани и, докато другият замахваше към него с масивен меч, духът на дракона се вля в тялото на пазача, което след секунда се пръсна на безброй парчета, които полетяха около мен. Когато се заприбира, забелязах, че по полупрозрачната глава на дракона се стичат сълзи.
Бях впечатлен от мощта на духа. Тръгнах по-уверено към замъка и преминах необезпокояван през портите.
От едната страна на двора се беше събрала група от съществата, които сякаш извършваха някакъв ритуал. Не ме забелязаха. Погледнах от другата страна. И там видях Лили. Беше вързана за някаква метална конструкция. Трима от закачулените войни я пазеха.
— Лили! — извиках.
Тя не ми отговори. Беше в безсъзнание. Войните се обърнаха към мен. От другата страна на двора се чу дрезгав глас:
— Убийте го! Никой не трябва да ни пречи!
Петима души тръгнаха към мен. Един от тях бе рогатото същество, което бях видял през терминала в Шард. Той носеше жезъл със странни извивки на върха, по които пропукваха искри. Насочи го към мен и изстреля огнена вихрушка. От гривната излезе дракона и улови огнената топка с уста. После я преглътна. Изглежда му се услади.
След това Драконът на сълзите се стрелна напред и започна да сее смърт сред нападателите. Двама от тях паднаха, преди да успеят да реагират, а рогатият се сгърчи и изви от болка, докато духът изсмукваше живителната му енергия. Другите двама също станаха лесна плячка.
След кратката схватка побързах към Лили. Тя все още беше в несвяст, но аз я освободих от оковите и я положих да легне на земята, докато се разправех с останалите същества. Вече нямах съмнения в силите на моя дракон. Обърнах се към тях. Но беше твърде късно. Ритуалът им беше приключил.
Във въздуха започнаха да се образуват малки мехурчета светлина, които се насочиха към Лили. Докато осъзная какво се случва, ярки лъчи вече струяха към нея, сякаш тя ги привличаше по някакъв начин. Какво ставаше? Какво й бяха направили тези изчадия? Не знаех дали да се насоча към тях или да й помогна. Но как?
Изведнъж светлината спря да сияе. Лили отвори очи. Наведох се над нея.
— Майкъл? Какво става? Отидоха ли си? — беше объркана и звучеше изтощена.
— Спокойно, Лили, всичко свърши.
Прегърнах я и целунах челото й. Каквото и да беше се случило, изглежда не й беше навредило. Успокоих се.
И тогава се чу най-страховитият звук, който някога бях чувал. Ужасяващо ръмжене, сякаш идващо от дълбините на земята, примесено с грохота от трошащи се канари. Земята над замъка започна да се тресе, а от нея се надигна демонът.
Беше огромен, извисяваше се поне десет метра над крепостта, но не това беше най-впечатляващото нещо у него. Това, което ме вцепени бе, че създанието имаше най-малко сто ръце и още толкова глави.