Адвокат за милиони [bg]

Тринайсета глава

Лиса Кранц седеше на огромния диван, обърнат към камината в хола на нейния апартамент, разположен на последния етаж на една жилищна сграда в Бек Бей. Беше свила краката си, завита с кашмирено одеяло. Беше се загледала през прозорците към Еспленейд, която се извиваше покрай бреговете на Чарлс Ривър, после към Кеймбридж от другата страна на реката. Апартаментът много й харесваше, но го почувства като свой дом едва от година — откакто Том Козловски се нанесе да живее при нея.

— Искаш ли чаша вино? — провикна се той от кухнята. Апартаментът беше толкова просторен, че той трябваше да вика.

— Не, благодаря — отговори му тя.

— Бира?

— Не.

Двамата с него бяха странна двойка. Тя вече беше свикнала с озадачените погледи, които ги посрещаха навсякъде. Той беше почти с двайсет години по-възрастен от нея и въпреки че вече от няколко години не работеше в полицията, винаги щеше да изглежда като ченге. Не от онези, дето ги показват в холивудските филми, с копринените им костюми и идеални прически, а ченге от старата школа — с неизгладени дрехи, праволинейни и честни ченгета, които още виждаха света в черно-бяло. Тя никога нямаше да може да го промени. За щастие не си поставяше такава цел.

Смешно беше. Когато двамата излезеха на улицата, хората се питаха как и с какво е успял да спечели сърцето й. Но истината беше, че тя самата се беше борила за сърцето му. Всичко в него я плени още в мига, в който го зърна за първи път. Психиатърът й със сигурност още обясняваше това привличане с тревожното й минало и нерешените проблеми с родителите й. Може и да беше прав. От друга страна, в последно време тя не се нуждаеше много от психиатър.

Знаеше, че това привличане се дължи на нещо повече от потиснатото й детство. Козловски беше умен и свестен човек. Нещо в неговата външност, груба и несъвършена, дори белязана, разпали несравнима с нищо страст у нея. Изминалата година с него беше най-хубавата в живота й.

И сега по всичко личеше, че този период скоро ще свърши.

Той влезе в хола с бира в ръката и седна на съседния на дивана фотьойл.

— Тежък ден, а? — попита я.

Тя сви рамене.

— Ти беше с мен през повечето време.

— Как мина при лекаря?

— Добре. — Тя понечи да каже още нещо, но се спря. — Как мина срещата с Балик?