В здрача на вторник [bg]
- Автор: Френч Никки
- Серия: Фрида Клайн [bg] #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: AMG Publishing
- ISBN: 978-954-9696-81-3
- Переводчик: Антоанета Тошева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «В здрача на вторник [bg]». Краткое содержание книги:
— Роб. Роб Пуул.
— Имате ли адреса му?
— Не. Само номера на мобилния му телефон. — Той порови в телефона си, намери номера и го надраска на гърба на изпомачканата листовка. — Но както ви казах, човекът не отговаря — трябва да съм му оставил поне пет-шест съобщения.
— Благодаря.
— Вие познавате ли го?
— Не съвсем. Мога ли да запиша името и телефонния ви номер?
— Защо, по дяволите?
— Мисля, че полицията може би ще поиска да поговори с вас за него.
Рубен не беше изпекъл картофи на фурна: беше приготвил богата, мазна лазаня, чеснов хляб и зелена салата. Вкусната миризма ги лъхна още щом той отвори вратата, с фини очила, едва крепящи се на носа му, надянал готварска престилка. Един бърз поглед му беше достатъчен, за да види в какво окаяно състояние се намираше Джоузеф, после пристъпи напред и го потупа по рамото.
— Слава Богу, че се върна — каза той. — Вече си мислех, че ще трябва да наема майстор, който да ми ремонтира покрива и да ми сглоби проклетата ракла, която уж много лесно се сглобявала.
— Аз не остана — смотолеви Джоузеф. — Само кажа „здравей“ и събера нещата.
— Може ли да влезем? Защо да стоим на студа? — обади се Фрида.
Те го вкараха вътре, смъкнаха якето и обувките му, Рубен пъхна в ръцете му бутилка бира и го заведе да види откъде идваше течът; десет минути по-късно Джоузеф вече киснеше във вана с гореща вода. Седнали в уютната, изпълнена с топло ухание кухня, Фрида и Рубен чуваха плискането на вода и стоновете на доволство, които се носеха от банята.
— Какво, за Бога, се е случило с него? — попита Рубен.
Двамата инстинктивно погледнаха снимката със закъсани краища, залепена на хладилника на Рубен. Джоузеф я беше сложил там преди повече от година, когато се беше нанесъл тук: тъмнокосата му съпруга и двамата му тъмнокоси синове.
— Бил е в Съмъртаун, живеел на някакъв строеж.
— Защо не ни се е обадил?
— Срам го е.
— От какво?
— Все още не знам.
— Добре, че наистина ви протече покривът.
— Да.
— Колко хубаво, че си се сетила да го потърсиш и си го спасила.
— Не съвсем. Обадих му се, защото ми трябваше за съвет.
— Както и да е, нали е вече тук.
Фрида кимна, а после каза:
— Между другото, в края на седмицата ще ходя на погребението на Кати Рипън. Постоянно си мисля за смъртта й и за Дийн Рийв. Той се появява в сънищата ми и те ме тревожат даже когато съм будна.
— Значи е обсебил съзнанието ти дори от отвъдното?
— От отвъдното? Ще ми се да е така.
Вечерта се почувства зле. По челото й избиха едри капки пот, не й достигаше въздух, в устата й се появи горчив вкус и дори когато лежеше, й се виеше свят, а коремът й се бунтуваше.
Тя успя да стигне до тоалетната навреме и коленичи до тоалетната чиния; очите й пареха, побиваха я студени тръпки, цялата се потеше, а когато започна да повръща, едновременно хълцаше и се давеше. Чувстваше се така, сякаш бе погълнала отрова, но всъщност от доста време насам не бе яла почти нищо и не след дълго вече нямаше какво да повръща. Усещаше силни стомашни конвулсии, поемаше си дъх на пресекулки и от време на време облягаше челото си на ръба на тоалетната чиния. От подпирането на твърдия под колената й се ожулиха, косата й лепнеше, устата й беше мръсна. Изпита желание за гореща вана, чисти чаршафи, тонизираща напитка от ечемик и лимон и хладна длан върху пламналата си буза. Отново се появиха напъни за повръщане. Искаше да умре. Не трябва да умира. Той ще си дойде. Тя вярваше в това или поне й се искаше да вярва.
16
Фрида седеше в ъгъла на кръчмата и чакаше Карлсън. Той се приближи до масата, като внимателно крепеше две чаши уиски и два пакета чипс. Седна и отвори пакетите.
— Взех със сол и оцет27 и със сирене и лук — каза Карлсън. — Не знаех кои предпочиташ.
— Всъщност, нито едните, нито другите.
— Вероятно не харесваш и кръчми.
— Е, по-добре тук, отколкото в полицейското управление.
— Това е начин да се отърва за малко от онзи досадник Нютън, който ме следва като призрак.
— Той защо е там?
— Наблюдава организацията на труда, ефективността на работата на служителите, доколко креативно е тяхното мислене. Според шефа той е безпристрастен наблюдател, който следи как се изпълняват работните процедури и какъв е стилът на управление. Но аз отсега знам какво ще бъде неговото заключение.
— И какво очакваш да бъде?
— Носят се слухове, че ще има бюджетни съкращения в рамките на десет процента, но може да достигнат и до двайсет-двайсет и пет процента. Ако Джейк Нютън представи диаграми, показващи, че сме в състояние да заловим повече престъпници с по-малък брой служители, това ще бъде прието изключително благосклонно.
27
Един от най-популярните видове чипс във Великобритания, съдържащ сол и оцет на прах. — Бел.прев.