В здрача на вторник [bg]

— Искам да ми разкажеш какво ти се е случило — каза тя меко. — Но не се притеснявай — не е нужно да го направиш веднага. Когато си готов, съм на твое разположение. Радвам се, че отново си тук. И Рубен ще се зарадва. Къщата му има нужда от твоята помощ. Аз също.

— Ти само така говори.

— Не, истина е.

— Не ви трябвам.

— Ето какъв е планът ми. Ще се обадя на Рубен и довечера ще се настаниш при него. В къщата му има неща за поправяне и ти можеш да се заемеш с тях. А когато почувстваш, че си готов, можеш да разкажеш на мен — или на него — какво точно ти се е случило. Сега обаче ще седнем в кухнята, ще си направим чай и ще те попитам нещо.

Кафявите очи на Джоузеф за миг се втренчиха в нея.

— Защо?

— Какво „защо“?

— Защо ти помагаш ми? Аз съм пропаднал човек, Фрида. Един пропаднал, тъжен човек.

Фрида го хвана под лакътя и го поведе към кухнята. Издърпа един стол и той се отпусна на него. Стопли вода в чайника и докато чаят се запарваше, му препече две филии хляб и ги намаза с масло и мед.

— Ето. Изяж ги.

Той отпи голяма глътка от горещия чай и очите му се насълзиха. Взе си от препечения хляб и Фрида видя, че ръката му трепери.

— А сега искам да ми помогнеш. — Тя сложи листовката с обратната й страна пред него и посочи списъка от думи. — Можеш ли да познаеш какво се крие зад тези думи?

Джоузеф остави филията обратно в чинията, избърса с ръкав устата си и прочете на глас написаното.

— Канап, слама, въже, камък.

— Това са неща, които се използват в строителството. Но защо и канап, и въже? Карлсън предположи, че може да става дума за засаждане на ягоди, но аз не смятам така. Той самият не проявява особен интерес към всичко това.

— Лесно.

— Какво?

— Лесно — повтори Джоузеф. За пръв път в очите му проблесна пламъче.

— Е?

— Боя.

— Боя?

— Цветове на бои. По-неутрални цветове — като цвета на стените в твоя кабинет. Бледи, ненаситени цветове. Канап, слама, въже и камък. Това е.

— О, Джоузеф, гениален си! — възкликна Фрида.

— Аз?

— А какво смяташ за тези букви: С, SB, WL?

— Лесно — каза отново Джоузеф. За един кратък миг в гласа му прозвуча радост. Той посочи с пръст нагоре: С е таван. — Пръстът му се придвижи като часовникова стрелка. — WL е лява стена. И… — Пръстът му посочи надолу.

— Перваз на дюшеме26 — каза Фрида. — Как не се сетих по-рано!

— Ти си лекар, а не строителен работник.

— Изводът е, че някой си боядисва жилището. — Тя погледна часовника си. Беше почти четири и половина. — Ако тръгнем сега, ще сме там преди пет. Ще дойдеш ли с мен на една мисия? — Той не отговори веднага и тя добави: — Имам нужда от помощта ти, Джоузеф. Точно както преди.