В здрача на вторник [bg]

— Не мърдай оттам. Идвам веднага.

Но къщата на №33 не беше осветена и никой не отвори, когато Фрида позвъни на входа. След това позвъни и на №31, отстъпи назад и зачака. Отвътре се чуха стъпки и вратата се отвори. Отвътре надникна млад мъж с бръсната глава. Беше облечен с костюм, а в ръката си държеше телефон.

— Да?

— Извинете за безпокойството — каза тя, осъзнавайки, че Джоузеф крачеше напред-назад зад гърба й, — но се надявам да ми помогнете. Случайно в дома ви да има бояджии?

— Да. Бихте ли изчакали да си довърша разговора? Съжалявам, Кас, ще ти звънна по-късно. — Той се обърна към Фрида. — Готово. Извинете, питахте ме за бояджии? Да. В момента боядисват цялото ни жилище. Сега са във всекидневната. Мисля, че вече приключват за днес. А вие защо се интересувате? Наблизо ли живеете? Ако търсите бояджии, аз, честно казано, не бих ви препоръчал…

— Не. Сложно е за обяснение. Търся един човек и си мисля, че бихте могли да ми помогнете.

— Аз ли? Не ви разбирам. Искате ли да влезете в антрето? Навън е доста студено. И вашият, хм, приятел.

— Той ще ме почака. Няма да отнеме много време. — Фрида влезе в антрето, което миришеше на прясна боя и извади рекламната листовка от чантата си. — Виждали ли сте това?

— Ами… — Младият мъж я изгледа подозрително, все едно си имаше работа с луда. — Това е рекламна листовка. Повече от ясно е. „Пицарията на Анди“.

— Тук разнасят ли ги? Имам предвид листовките, не пиците.

— Да, разбира се. През отвора на кутията ни за писма се изсипват всякакви печатни реклами.

Фрида обърна листовката от обратната страна.

— А това?

Той примигна и сбърчи чело.

— Това не е моят почерк, нито пък на жена ми, Кас. Какво е това?

— При боядисването на стените използвате ли Канап, Слама, Въже и Камък?

— Да, така мисля. Всъщност съм сигурен. Съжалявам, че трябва да го кажа, но вие започвате да ме плашите.

— Извинете. У себе си имам една рисунка. Бихте ли ми казали дали ви напомня на някого?

Тя извади от плик А4 рисунката, която беше направила, и му я показа. Той се взря в нея.

— Може би.

— Може би?

— Има известна прилика. Бяхме намерили един майстор, който да боядиса жилището ни. Доста компетентен, бих казал. Симпатяга, много услужлив. Този на рисунката прилича малко на него. Сега се сещам, че той написа цветовете на боите. Но така и не се възползвахме от услугите му, ако това е, което ви интересува. Човекът просто изчезна. Не си вдигаше телефона. Остави ни в неведение. Затова наехме групата оттатък…

Фрида се опита да прикрие вълнението си.

— Той кога изчезна?

— Може би преди около две седмици. Не знам със сигурност. Кас вероятно си спомня по-добре. Някакъв проблем ли има? Направил ли е нещо?

— Как се казваше този човек? — Тя осъзна, че говори в минало време, но младият мъж изобщо не забеляза.